2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3669 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2010 16:45
Училище по щастие
Виктория Леви-Реувен
Треньор по щастие
"Щастието е всичко това, коети ние искама то да бъде".
Пролетно почистване
Може би вече сте чели някои от разказите ми за разговорите ми с морето. Често си говорим ние - то и аз. Аз питам, говоря, оплаквам се, а то слуша мълчаливо или ми дава мъдър съвет. Стари приятели сме. Може би то е най-добрия ми приятел. Защо ли? Защото притежава всичките необходими качества за един добър приятел – винаги е свободно и на разположение, винаги е там за мен, винаги е готово да ме изслуша, никога не ми обръща гръб, не завижда и не злослови по мой адрес, не клюкарства за другите, не ме занимава със своите проблеми, а се интересува само от моите, раздава се до край, мъдро и дълбоко, безкрайно щедро и широко, разноборазно и променящо се, но всеки може да намери това, което търси в него. И точно такова море очаквах да видя и този пореден път, когато отново намерих време да го посетя. Но още приближавайки се, видях че нещо не е наред, нещо в цвета му не ми хареса. Вярно е, че често си сменяше цветовете в зависимост това в коя част от деня се срещахме, според времето или сезона, но този път не беше и това. Такова още не бях го виждала. Не само, че вида и цвета му бяха различни, но и миризмата му. Тя ме блъсна в носа и ме върна няколко крачки назад. Само защото много го обичах, намерих сили да продължа. Морето беше мръсно... Мръсно море? – ще попитате вие – нима не е имало достатъчно вода за да се измие? Прави сте, нещо не бе както трябва. И този път любопитството ми наделя и аз се приближих още повече до брега.
Още щом ме видя, то се развълнува и ми замаха с бързи вълнички. Ама не радостно-вълнуващо, както обикновено, а някакси като че ли се давеше и махаше за помощ. Какво ли е това? Приближих се съвсем и плахо го попитах как се чувства. И тогава... и тогава морето се метна на рамото ми и се разплака. Да, да. Повярвайте ми...морето плака на моето рамо и то със едри, солено-горчиви сълзи, които ме опръскаха цялата.
Някой бе изцапал морето. Ама съвсем го нацапал. До дъно.
Оплака ми се морето. Дълго ми се оплаква от човешкото- безчовешко отношение към него, за това, че вече не е в състояние да поглъща цялата мръсотия, която се изливаше в него денонощно. Хората смятаха, че като е голямо може да поглъща винаги и всичко, което изливаха в него. Може би си мислиха, че като е такова огромно, това значи, че е и безчувствено и може да издържа на всякакво отношение . Да ви призная честно и аз до скоро смятах ,че мога да изливам пред него всичките си чувства и то ще ги попива, че ще ме разбира, ще ме успокоява и подкрепя. Изглежда съм се увлякла малко повече в своя егоизъм и съм забравила, че и този срещу мен има някаква граница на водопоемност. Наистина се изненадах, когато то въздъхна отчаяно и каза: "Не мога повече". Не знаех, че и то като нас не може да издържа на всичко и за това като му "прелее" се излива на рамото на своя по-голям брат – по-голямото море, което от своя страна се изливаше в океана. Но вече на всички тях им бе стигнало "до гуша". Не искаха повече да търпят и да поглъщат хорската мръсотия. Толкова много ги болеше вече, че болката бе нараснала и се бе превърнала в гняв. В един велик, бурен, неубоздан, ураганен гняв. Моретата и океаните бяха намерили начин да си отмъстят на хората и да изливат гнева си, връщайки по бреговете им цялата мръсотия, която те изливаха в тях. Издигайки огромните си вълни те се блъскаха гневно в брега и разрушаваха всичко по пътя си. Жертви имаше и от двете страни. Но океаните и моретата вече не можеха да търпят и бяха обявили явна война на човечеството.
За всичко това ми разказа хлипайки моето море, тръшкайки се на рамото ми и свичащо по мен кални тинести следи.
Пролетта настъпваше, топеше снеговете, миеше земята с дъждовете си, пълнеше реките, които заедно с водата си влачеха по пътя си към морето и мръсотията на хората. А то, което така жадно очакваше с отворени обятия тяхната свежест, се задавяше от купищата смет и смрад. Това ли бе прословутото пролетно почистване? За това ли говореха хората? Това ли бе новото, прекрасното? Това ли бе бъдещето? Тиня, блата, мръсотия, задръсване, кални следи, смрад и ... едно изцапано от хората мръсно море? Това ли бе пролетта, която толкова силно очаквахме през студовете на зимата? Това ли бе пролетната свежест?
Така ли, ние хора провеждаме прословутото си пролетно почистване? Като изхвърляме безразборно своята смет навън, навсякъде, където ни падне?
Стоях там тъжна и засрамена до моето море. Не можех да обеля дори една дума. Беше ме срам. Много ме беше срам, че бях една от тях, от всички тях, защо от тях ...от нас, от тези, които правят своето традиционно пролетно почистване, замърсявайки своя дом – Планетата.
Не е ли така и с хората? Някои, като намерят широко отворено сърце, започват безжалостно да изливат в него всичко, което са трупали дълго време в себе си...
психоаналитици и психотерапевти - за по-заможните
когато нямаме достъп, трупаме вина:( и се успокояваме, че най-важно е дозата - морето има своите филтри, с които да дочака пролетните води
Поздрави, Виктория Леви!
:)
Нарекла си се "Късна пролет", а аз си мисля, ча пролетта винаги идва навреме, точно когато сме готови за нея. Поздрави.
24.03.2010 20:32
ko jivo sashtestvo, vki. i Prirodata s koiato sme nerazrivno svarzani.Iska mi se da uspeem!
28.03.2010 19:11
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно