Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
08.04.2010 10:49 -
Щастие
Всеки сам създава своето щастие
Бог сътворил света, а после изваял и Човека от глина. Когато го завършил, му останало малко парче неизползвана глина. Тогава Бог се обърнал към Човека и го попитал:
- Какво още би искал да имаш, какво да ти направя?
Замислил се за миг Човекът и отвърнал:
- Създай ми Щастие, аз искам да бъда щастлив!
Бог не казал нищо. Само поставил в ръката на Човека онова малко парченце от останалата глина. От тогава, та до ден днешен, Човекът примесва топчето глина, което държи в ръцете си и се опитва да извае от него Щастието, за което жадува...
http://www.pozitivnoto.info/
- Какво още би искал да имаш, какво да ти направя?
Замислил се за миг Човекът и отвърнал:
- Създай ми Щастие, аз искам да бъда щастлив!
Бог не казал нищо. Само поставил в ръката на Човека онова малко парченце от останалата глина. От тогава, та до ден днешен, Човекът примесва топчето глина, което държи в ръцете си и се опитва да извае от него Щастието, за което жадува...
Абсолютна истина! Човек сам изгражда своето щастие!
Хубав ден, Victoriavselena!
цитирайХубав ден, Victoriavselena!
Наистина, така е! Благодаря за мъдрия постинг!
цитирайХмм... хубава приказка на пръв поглед, Виктория, само че ако я приемем за вярна, излиза, че Богът е постъпил доста йезуитски. Помисли: Той не може да не познава променливата човешка природа и несъвършенство; как тогава очаква човек да извае нещо, от което да бъде доволен, след като в момента в който го оформи, обикновено започва да харесва нещо друго?
Но същевременно Богът е постъпил - естествено - мъдро: дал е занимавка в ръцете на човека; да мачка, да сплесква, да притиска, да разточва.... само и само за да разбере, че никога няма да успее да извае своето щастие, докато не захвърли парчето глина и не се огледа и види, че трябва само да си позволи да бъде щастлив и да приеме щастието, което е около него в своето пълно разнообразие, а не в парчето глина.
Хехехе....
1. Нали знаеш, че нищо не е случайно, Виктория? Защо ли в текста е написано: "...което държи в ръцете си и се ОПИТВА да извае..."? :)
и
2. Знаеш също и постулата: на всяко действие съответства ... противодействие. Как тогава може се получи каквото и да било хубаво от нещо, над което прилагаме всевъзможно усилие, след като (и още повече) всички сме преживявали не едно и две доказателства, че често най-хубавите неща се случват когато са неорганизирани и непланувани?
Ха сега де? :)
цитирайНо същевременно Богът е постъпил - естествено - мъдро: дал е занимавка в ръцете на човека; да мачка, да сплесква, да притиска, да разточва.... само и само за да разбере, че никога няма да успее да извае своето щастие, докато не захвърли парчето глина и не се огледа и види, че трябва само да си позволи да бъде щастлив и да приеме щастието, което е около него в своето пълно разнообразие, а не в парчето глина.
Хехехе....
1. Нали знаеш, че нищо не е случайно, Виктория? Защо ли в текста е написано: "...което държи в ръцете си и се ОПИТВА да извае..."? :)
и
2. Знаеш също и постулата: на всяко действие съответства ... противодействие. Как тогава може се получи каквото и да било хубаво от нещо, над което прилагаме всевъзможно усилие, след като (и още повече) всички сме преживявали не едно и две доказателства, че често най-хубавите неща се случват когато са неорганизирани и непланувани?
Ха сега де? :)
Хмм... хубава приказка на пръв поглед, Виктория, само че ако я приемем за вярна, излиза, че Богът е постъпил доста йезуитски.
Помисли: Той не може да не познава променливата човешка природа и несъвършенство; как тогава очаква човек да извае нещо, от което да бъде доволен, след като в момента в който го оформи, обикновено започва да харесва нещо друго?
- Принце, от това, което пишеш излиза, че смяташ, че:
1. Господ е извън нас, а аз вярвам че е вътре в нас и е част от нас и от нашата същност.Той съществува и се ражда в нашето съзнание, защото то е първично.
2. Човек винаги е недоволен и в момента в който постигне нещо, започва да търси нещо друго. Да, вярно е, когато в него е затвръдено съзнанието на ЛИПСА, а не съзнание на ИЗОБИЛИЕ. Това, че не прекъснато ни "промиват мозъците", че нямаме, ме не сме достатъчно, че имаме нужда от още е чудесно и ефективно за...продаващите ни. Чрез реклами и др. средства те ни внушават, че НЯМАМЕ, че ни липсва и за това, ако купим това, което те продават, ако напарвим това, което те ни казват ще бъдем по-щастливи и доволни. Но наистина ли е така? Защото, ако ние продължаваме да живеем със съзнанието на липса, тогава ще ни липсва нещо друго и ...така до края на света.
3. Че човешката природа е променлива – Далий Лама е казал: "Лошите новини са, че човешкото съзнание е променливо. Хубавите новини са... че човешкото съзнание е променливо." Така че...зависи на къде погледнеш.
4. Съвършенството е невъзможно, а за вярвам че ние се раждаме съвършенни, но вслушвайки се във външни страхове и влияние забравяме това. Виж едно 2-годишно дете, което е свършило "голямата работа" в гащите, та то е толкова гордо от това, което е произвело...останалото е реакция и тълкуване на околните дали ще го поздравят или наругаят. А то...то си е съвършенно, извършило е това, което природата го е научила преди ние да успеем да го развалим.
5. Помилисли си за себе си, не си ли ти човекът, който не вярва, че е съвършен, който е недоволен от постигнатото и не виждаш ли в тази приказка неща, които отразяват твоето съзнание?
Но същевременно Богът е постъпил - естествено - мъдро: дал е занимавка в ръцете на човека; да мачка, да сплесква, да притиска, да разточва.... само и само за да разбере, че никога няма да успее да извае своето щастие, докато не захвърли парчето глина и не се огледа и види, че трябва само да си позволи да бъде щастлив и да приеме щастието, което е около него в своето пълно разнообразие, а не в парчето глина.
- А ти Принце, не вярваш ли, че едно парче глина може да донесе щастие на някого? И особено ако и ние сме направени от същия материал? Т.е. Господ ни е дал още нещо, което е част от нас и ни е оставил да разберем, че щастието е не разделна част от нас и от нас зависи, дали да го захвърлим или приемем.
Хехехе....
1. Нали знаеш, че нищо не е случайно, Виктория? Защо ли в текста е написано: "...което държи в ръцете си и се ОПИТВА да извае..."? :)
и
2. Знаеш също и постулата: на всяко действие съответства ... противодействие. Как тогава може се получи каквото и да било хубаво от нещо, над което прилагаме всевъзможно усилие, след като (и още повече) всички сме преживявали не едно и две доказателства, че често най-хубавите неща се случват когато са неорганизирани и непланувани?
- Да, и за това аз обичам да си запланувам неплануваното и винаги да си организирам нещо спонтанно ;)))
Аз харесвам закона за отношението 80:20 – ако си 80 % организирам, разбира се, че е полезно да бъдеш 20% спонтанен.
Ха сега де? :)
Толкова обичам твоите въпроси и размишления – предизвикват много размисли в мен. Благодаря ти за смелостта да пишеш открито и да споделиш своите мисли. Те допринасят доста на много хора.
Прекрасен ден, Принце.
цитирайПомисли: Той не може да не познава променливата човешка природа и несъвършенство; как тогава очаква човек да извае нещо, от което да бъде доволен, след като в момента в който го оформи, обикновено започва да харесва нещо друго?
- Принце, от това, което пишеш излиза, че смяташ, че:
1. Господ е извън нас, а аз вярвам че е вътре в нас и е част от нас и от нашата същност.Той съществува и се ражда в нашето съзнание, защото то е първично.
2. Човек винаги е недоволен и в момента в който постигне нещо, започва да търси нещо друго. Да, вярно е, когато в него е затвръдено съзнанието на ЛИПСА, а не съзнание на ИЗОБИЛИЕ. Това, че не прекъснато ни "промиват мозъците", че нямаме, ме не сме достатъчно, че имаме нужда от още е чудесно и ефективно за...продаващите ни. Чрез реклами и др. средства те ни внушават, че НЯМАМЕ, че ни липсва и за това, ако купим това, което те продават, ако напарвим това, което те ни казват ще бъдем по-щастливи и доволни. Но наистина ли е така? Защото, ако ние продължаваме да живеем със съзнанието на липса, тогава ще ни липсва нещо друго и ...така до края на света.
3. Че човешката природа е променлива – Далий Лама е казал: "Лошите новини са, че човешкото съзнание е променливо. Хубавите новини са... че човешкото съзнание е променливо." Така че...зависи на къде погледнеш.
4. Съвършенството е невъзможно, а за вярвам че ние се раждаме съвършенни, но вслушвайки се във външни страхове и влияние забравяме това. Виж едно 2-годишно дете, което е свършило "голямата работа" в гащите, та то е толкова гордо от това, което е произвело...останалото е реакция и тълкуване на околните дали ще го поздравят или наругаят. А то...то си е съвършенно, извършило е това, което природата го е научила преди ние да успеем да го развалим.
5. Помилисли си за себе си, не си ли ти човекът, който не вярва, че е съвършен, който е недоволен от постигнатото и не виждаш ли в тази приказка неща, които отразяват твоето съзнание?
Но същевременно Богът е постъпил - естествено - мъдро: дал е занимавка в ръцете на човека; да мачка, да сплесква, да притиска, да разточва.... само и само за да разбере, че никога няма да успее да извае своето щастие, докато не захвърли парчето глина и не се огледа и види, че трябва само да си позволи да бъде щастлив и да приеме щастието, което е около него в своето пълно разнообразие, а не в парчето глина.
- А ти Принце, не вярваш ли, че едно парче глина може да донесе щастие на някого? И особено ако и ние сме направени от същия материал? Т.е. Господ ни е дал още нещо, което е част от нас и ни е оставил да разберем, че щастието е не разделна част от нас и от нас зависи, дали да го захвърлим или приемем.
Хехехе....
1. Нали знаеш, че нищо не е случайно, Виктория? Защо ли в текста е написано: "...което държи в ръцете си и се ОПИТВА да извае..."? :)
и
2. Знаеш също и постулата: на всяко действие съответства ... противодействие. Как тогава може се получи каквото и да било хубаво от нещо, над което прилагаме всевъзможно усилие, след като (и още повече) всички сме преживявали не едно и две доказателства, че често най-хубавите неща се случват когато са неорганизирани и непланувани?
- Да, и за това аз обичам да си запланувам неплануваното и винаги да си организирам нещо спонтанно ;)))
Аз харесвам закона за отношението 80:20 – ако си 80 % организирам, разбира се, че е полезно да бъдеш 20% спонтанен.
Ха сега де? :)
Толкова обичам твоите въпроси и размишления – предизвикват много размисли в мен. Благодаря ти за смелостта да пишеш открито и да споделиш своите мисли. Те допринасят доста на много хора.
Прекрасен ден, Принце.
"Принце, от това, което пишеш излиза, че смяташ, че:
1. Господ е извън нас...."
Не мисля така, Виктория, така излиза от приказката.
"2. Човек винаги е недоволен и в момента в който постигне нещо, започва да търси нещо друго"
Неосъзнатият човек – да (в материален аспект). От друга страна (в духовен аспект), така и трябва да бъде: човек се развива и каже ли, че повече няма накъде да се развива, значи нещата не вървят на добре.
"3. Че човешката природа е променлива – Далий Лама..."
Значи и Далай Лама е съгласен с мен :)
"4. Съвършенството е невъзможно, а за вярвам че ние се раждаме съвършенни, но..."
И това не съм го казал, Виктория :) Ние се раждаме съвършени, но трябва да го разберем. Детето е щастливо без никога да е мачкало каквато и да било глина, но не го осъзнава. Когато човек порасне, загуби усщането за щастие под влиянието на външни фактори и осъзнае своето отминало щастие от детството/юношеството/младостта (обикновено смътно), започва да търси истината, да чете, да мисли, докато не разбере, че нещта не са в книгите, в съжденията и т.н., а в него и около него. Но обикновено, за да го проумее човек трябва да мине през етапа на осъзнаването чрез четене, задаване на въпроси и търсене на отговори.
"5. Помилисли си за себе си, не си ли ти човекът, който не вярва, че е съвършен, който е недоволен от постигнатото и не виждаш ли в тази приказка неща, които отразяват твоето съзнание?"
Всички минаваме през етапа за който писах към т. 4, аз също. Но Далай Лама е казал нещо и за хубавите новини :)
(продължава поради липса на символи)
цитирай1. Господ е извън нас...."
Не мисля така, Виктория, така излиза от приказката.
"2. Човек винаги е недоволен и в момента в който постигне нещо, започва да търси нещо друго"
Неосъзнатият човек – да (в материален аспект). От друга страна (в духовен аспект), така и трябва да бъде: човек се развива и каже ли, че повече няма накъде да се развива, значи нещата не вървят на добре.
"3. Че човешката природа е променлива – Далий Лама..."
Значи и Далай Лама е съгласен с мен :)
"4. Съвършенството е невъзможно, а за вярвам че ние се раждаме съвършенни, но..."
И това не съм го казал, Виктория :) Ние се раждаме съвършени, но трябва да го разберем. Детето е щастливо без никога да е мачкало каквато и да било глина, но не го осъзнава. Когато човек порасне, загуби усщането за щастие под влиянието на външни фактори и осъзнае своето отминало щастие от детството/юношеството/младостта (обикновено смътно), започва да търси истината, да чете, да мисли, докато не разбере, че нещта не са в книгите, в съжденията и т.н., а в него и около него. Но обикновено, за да го проумее човек трябва да мине през етапа на осъзнаването чрез четене, задаване на въпроси и търсене на отговори.
"5. Помилисли си за себе си, не си ли ти човекът, който не вярва, че е съвършен, който е недоволен от постигнатото и не виждаш ли в тази приказка неща, които отразяват твоето съзнание?"
Всички минаваме през етапа за който писах към т. 4, аз също. Но Далай Лама е казал нещо и за хубавите новини :)
(продължава поради липса на символи)
"- А ти Принце, не вярваш ли, че едно парче глина може да донесе щастие на някого? И особено ако и ние сме направени от същия материал?"
Не, самото парче глина не може да направи щастливо никого. Щастлив го прави прозрението, че не му е необходимо да прави каквото и да било, за да е щастлив. Богът е създал човека. Нима го е създал нещастен? Не. Само че човекът не е разбрал щастието си (като детето) и е поискал щастие отвън. Дадена му е била глина (книгите, мисленето, питането, разсъждаването и т.н.) именно за да може да разбере, че ако е останало парче глина, това не означава, че Богът го е създал нещастен и че има нещо, което би могло да бъде придадено или допълнено към Творението на Твореца. Просто трябва да се осъзнае.
"- Да, и за това аз обичам да си запланувам неплануваното и винаги да си организирам нещо спонтанно ;)))
Аз харесвам закона за отношението 80:20 – ако си 80 % организирам, разбира се, че е полезно да бъдеш 20% спонтанен."
Така е :) Но пък ако планирам 80 %, по инерция ще продължа към останалите 20 % и няма да остане почти никакво място за Промисъла (или просто няма да го забележа поради личната планировка) Може би съотношението трябва да е обратното: 20/80 – планирам основните цели и задачи и оставям Вселената да свърши останалото, като не й давам акъл как. Нещата се нареждат "от само себе си" много по-добре, ако съм ги планирал, даже и в първия момент да не ми се струва така, защото съм имал принципно друга представа за начина на "случването".
Хехе... Но отмина един може би важен въпрос, Виктория: защо е написано "...което държи в ръцете си и се ОПИТВА да извае...", а не направо: "...което държи в ръцете си и ИЗВАЙВА..."? :)
"Толкова обичам твоите въпроси и размишления..." Хехехе... и аз си ги обичам, Виктория :) Те предизвикват твоите интересни мисли, които пък ме карат да рподължа да задавам въпроси (спрем ли да ги задаваме – кофти). Благодаря ти и аз :)
цитирайНе, самото парче глина не може да направи щастливо никого. Щастлив го прави прозрението, че не му е необходимо да прави каквото и да било, за да е щастлив. Богът е създал човека. Нима го е създал нещастен? Не. Само че човекът не е разбрал щастието си (като детето) и е поискал щастие отвън. Дадена му е била глина (книгите, мисленето, питането, разсъждаването и т.н.) именно за да може да разбере, че ако е останало парче глина, това не означава, че Богът го е създал нещастен и че има нещо, което би могло да бъде придадено или допълнено към Творението на Твореца. Просто трябва да се осъзнае.
"- Да, и за това аз обичам да си запланувам неплануваното и винаги да си организирам нещо спонтанно ;)))
Аз харесвам закона за отношението 80:20 – ако си 80 % организирам, разбира се, че е полезно да бъдеш 20% спонтанен."
Така е :) Но пък ако планирам 80 %, по инерция ще продължа към останалите 20 % и няма да остане почти никакво място за Промисъла (или просто няма да го забележа поради личната планировка) Може би съотношението трябва да е обратното: 20/80 – планирам основните цели и задачи и оставям Вселената да свърши останалото, като не й давам акъл как. Нещата се нареждат "от само себе си" много по-добре, ако съм ги планирал, даже и в първия момент да не ми се струва така, защото съм имал принципно друга представа за начина на "случването".
Хехе... Но отмина един може би важен въпрос, Виктория: защо е написано "...което държи в ръцете си и се ОПИТВА да извае...", а не направо: "...което държи в ръцете си и ИЗВАЙВА..."? :)
"Толкова обичам твоите въпроси и размишления..." Хехехе... и аз си ги обичам, Виктория :) Те предизвикват твоите интересни мисли, които пък ме карат да рподължа да задавам въпроси (спрем ли да ги задаваме – кофти). Благодаря ти и аз :)
Разбира се, че го видях това "опитва се". Аз и на своите клиенти казвам - докато се занимаваме с опити ще живеем в лаборатория, а в живота се иска правене, действие, а не опити. Оставете опитити и ...хайде скачайте в дълбокото, че то времето изтече ;)))(сега го измислих, не говоря така на клиентите).
Когато имаме някакви трудности - първото, от което се отказваме е щастието. И за това и направих Училище по щастие, за да напомня на хората да не се отказват от него, да не правят компромис с него, да не го забравят хей там далече в детството...
А що се отнася в приказката хареса ми това, че ние сами трябва да се заемем с щастието си, защото то зависи само от нас.
Задавай въпроси, Принце, аз това (въпросите) в професия съм го обърнала, защото отоворите ги има, само ни трябват правилните въпроси.
Нали знаеш какво прави евреите добри търговци - отговорят на въпросите с въпроси, та и аз така ;)))
цитирайКогато имаме някакви трудности - първото, от което се отказваме е щастието. И за това и направих Училище по щастие, за да напомня на хората да не се отказват от него, да не правят компромис с него, да не го забравят хей там далече в детството...
А що се отнася в приказката хареса ми това, че ние сами трябва да се заемем с щастието си, защото то зависи само от нас.
Задавай въпроси, Принце, аз това (въпросите) в професия съм го обърнала, защото отоворите ги има, само ни трябват правилните въпроси.
Нали знаеш какво прави евреите добри търговци - отговорят на въпросите с въпроси, та и аз така ;)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10697
Блогрол
1. Аз вярвам
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно