2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
- Боже, защо все пропасти виждам пред себе си?
- Защото си на високото, чедо. Този, който е
на дъното вижда само върхове. А ти си вече си се изкачила до там.
Често крачейки по пътя си виждах пропасти пред себе си, а не върхове. По-късно разбрах, че е това се е случвало, само защото съм гледала надолу и назад, а не на горе към високото и пред себе си.
- Господи, защо все път търся, а път не намирам?
- Защото ти чужди пътища не следваш,
а свои собствени прокарваш.
Колко пъти съм смятала, че съм се загубвала, че пак някъде настрани съм отбила, че съм едно никому ненужно изключение на правилото и за това никой не ме обича и приема. А то е било съвсем друго – това пионерство и новаторство се наричало. Толкова исках хората да ме разберат, а как е могло това да стане, ако аз себе си не разибрах.
- Господи, дай ми знак и сигнал, че към тебе
съм тръгнала.
- Няма как да ме пропуснеш, защото в теб
се намирам. Това е посоката.
Не можеш от Господ да избягаш и да го пропуснеш. Можеш ли търсейки Господ себе си да загубиш и истинствата си същност? А и какво е Господ, ако не ти самия?
- Господи, по пътя ми има много камъни и
прегради, които ми пречат и ме спират.
Какво да правя с тях?
- В камъните се спъваме, само ако не ги очакваме. Но от тях можем и заслон да си
построим, ако ги посъберем и натрупаме.
Те са нашия житейски опит.
Колко пъти съм се отчайвала, все камъни и прегради съм виждала. Но в стремежа си да ги търся съм пропускала и ползата от тях. Бях забравила, че между камъните винаги има пролука. На това водата ме научи. И тя среща камъни по пътя си, но все намира начин да продължи напред.
- Господи, как последоватили да привлека?
Как хората да ти накарам да ме разберат?
- Като за хората се отвориш, изслушаш и
започнеш да ги разбираш.
Как смяташ – разбираш ли езика на хората?
Хората обичах, а от тях странях. Исках да говоря, а с тях мълчах. Исках да прегръщам, а бягах и се криех. Дълго се препъвах, дълго думата преглъщах. Сега разбрах. Хората обикнах, с тях се заседях. Дълго се заслушвах, думички редях. С тях простичко и по човешки проговорих. Отзиви видях, светнали очи.
Господи, разбрах – тук си...в тези същите очи, сърца, души...
- Благодаря ти Господи, че се остави да
Бъдеш намерен.
- А ти защо смяташ, че някога съм се
крил от теб?
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно