За мечтите

Понякога мечтаейки се носиш, облечен в розовите си дрешки, на розовото си летящо килимчета, сред просторите на ефирния розов свят. След като се намечтаеш хубаво и изпълниш душата си с всичките нюанси на розовеещите се копнежи, се завръщаш обратно и умешлено притапяваш бляна по тези мечти. Те са за теб като бонбон за смучене, чиято изсмукана сладост е успяла да притъпи ”глада” ти…

След което закърнял в движенията си, безактивно и покорно се примиряваш с установения, често не от самия теб, порядък в собственото ти ежедневие, оново в което твърдиш, че розовото е смешен, детски цвят и подхожда само на бебешките дрешки, онова в което бавно се отдалечаваш от себе си, за да дочакаш утре да довее смисъла, на отминалото днес. А къде си всъщност, щом вярваш, че днешния ти смисъл може да се роди в утрешния ден? Къде си? Къде…

Освен, че живееш изтъркулил се в полу-времената между Преди и След, освен че умишлено не искаш да знаеш къде си и отбягваш пребиваването си в настоящия момент, честичко обитаваш спомените си или пък надеждите без ни най-малка представа Защо си? Така всъщност превръщаш живота си в едно отчаяно преследване на отговора на този въпрос. Дали си, за да се питаш защо си? Или се питаш Защо си, защото правиш всичко по силите си, за да не си…, за да не си себе си, да не си истинкси, да не си откровен, да не си довечрив, да не си чувствителен, да не вярваш, че мечтанието може да е твоя вдъхновяваща реалност… и колкото повече не вярваш, толкова повече бягаш в мечтите по всичко това което ти се иска да си, но не си позволяваш…

Да мечтаеш е прекрасно, защото твоята най-съкровена мечта най-често е пътния знак на твоето Защо, но да живееш в мечтите си значи да се отдалечаваш от Тук, от единственото възможно място да реализираш Защо-то си. А ти си винаги и само тук! Винаги и само…Простичката тайна е, че мигът тук е създаден да cбъдва мечти, всъщност той е единствения възможен…

Ако имаш мечта, която да е с теб дори от твоето ранно дествто, съкровена и истинска, смела и възхитителна, която само като мислиш за нея те кара да се усмихваш, то най-вероятно тя е много близо до твоето Защо. Ти, въпреки опияняващия блясък в очите си, си казваш, че някой ден, някъде, заобиколен от подходящите хора, може би тази мечта ще се превърне в реалност. И така чакаш и чакаш и чакаш…

А докато чакаш, всяко тук носи безкрайно подходящи условия за cбъдване на твоята най-съкровена мечта, то е като пасианса от карти в компютърните игри, който по условие може да се нареди по най-съвършения начин. Всъщност всяко тук носи най-важното изискване за осъществяването на твоята мечта – теб! Пасиансът не би се наредил сам, без теб. В момента в който събитията отминат и се превърнат в спомени, или в момента, в който мечтите ти станат надежди, ти пак си тук… не си в спомените си, нито в бъдещето си, а тук и сега. Тогава защо чакаш бъдещето да сбъдне мечтите ти, след като цялия смисъл на настоящето е да ти даде шанс да се изразиш – то ти е дарило този миг, това място на което стоиш в моmeнта и тези хора, които те заобикалят именно, за да сбъднеш мечтите си, за да изиграеш своето Защо по най-добрия начин…

Настоящето е щедро и всяко настояще е най-подходящото, дори да ти се струва че е сменило времето, мястото и хората… Ти си тук и Настоящето е тук. Ти си сега и то е сега. А ако знаеш, че тук и сега е най-подходящото време и най-подходящото място, дори няма и най-малка капчича риск. Често се спираш пред това, което ти изглежда рисковано, оправдаваш се с липсата на достатъчно смелост. Но истината е че тук и сега, на най-подходящото място и в най-подходящото време имаш точно толкова смелост, колкото ти е нужна, а страха и оправданията са завзели сърцето ти, защото ти сам се изместваш далеч от тук и далеч от сега…

Не, не очерняй мечтите, те не са тези който ти пречат, а са тези които ти показват как може да изглежда твоето тук и сега, защото каквото се събира в представите на твоята духовна същност е възможно за проявление и тъй като твоята духовна същност няма граници на своите представи всичко е възможно… просто от време на време тя ти визуализара пътните знаци под формата на твоите настоящи мечти…

Не, не обвинявай тези твои смели, големи и дръзки мечти, защото ако се поспреш тук и сега, те ще се сбъднат плавно и лесно, без особени усилия и ще са само началото, което те изкушава да поискаш повече… да поискаш всичко… да поискаш Това, Което Си във Вечността, защото Ти Вечно Си…
...защото Аз Вечно съм…
Жени Тодорова,
Из "Насаме със Аз" 
jennyvalerieva@gmail.com