За щастието

Хората измерват всичко, което ги заобикаля. Преценяват разстоянието в километри, изчисляват живота си в години, определят благополучието си в пари... Те остойностяват всичко чрез мярката...Ако липсва мярка, то тогава се поставя под съмнение стойността. Дори любовта преминава през механизма на остойностяване чрез въпроси като: „Той ли ме обича повече? Аз ли го обичам повече?”. А щом съществува повече, значи има и по-малко, което веднага оформя мярката на измерването, съпоставянето, сравнението...

Само дето сърцето не е създадено, за да функционира като електронен калкулатор и истинската Любов не се измерва, защото обичането надхвърля всички материални условности. Истинската Любов е извън всяка разделителна способност и докато можеш да поставиш повече или по-малко, значи все още не си обичал. Докато сърцето е заето да съпоставя, то се отдалечава от своето разтваряне, разширяване, разпъпване...Сравнението те изкарва от точката тук и сега, защото за да сравниш е необходимо другото - там и тогава. Само едно освобедно от необходимостта от сравняване сърце, може да познае истинското щастие. Това е щастието, което произтича от настоящия момен, за което няма външни подбуди и което не зависи от външни ограничители...А какво друго е едно неограничено щастие освен Свобода? Истинската свобода не се измерва чрез пространството, което може да се покори, времето, което предстои или възможностите за избор – тя е пълното изживяване на мига Сега. В момента в който спреш да съпоставяш това, което те заобикаля и себе си на фона на това което те заобикаля, можеш да усетиш, че нуждата от всички мерки рухва, защото те са външни по отношение на твоя сегашен момент. Тогава важни за теб стават не изминатите километри, а къса земя, върху който стоиш сега, не отлетелите години, а мига, в който се намираш, не количеството пари, а щастието, което изживяваш върху този къс земя точно в този миг...

Парите са най-противоречивата мярка сътворена от хората. Човешкото разбиране за парите изцяло деформира представата за щастие. Хората дресират сърцата си във вярването, че външните подтици са носители на щастието, а човешките същества са само приемниците, че хората единствено понасят въздействието на средата. Нима си толкова безпомощен, нима само търпиш следствията на света върху себе си? В тази концепция парите са необходимата материална стойност осигуряваща външните подтици, те се превръщат в гаранта за щастие.. Истинското щастие обаче е независимо и свободно от всякакви обвързаности...Не ме разбирай погрешно. Няма нищо отрицателно в парите и никак не е лошо да ги притежаваш в този миг на този къс земя, ако ще ти помогнат да изживееш в настоящия момент дадена опитност... Само дето всяко получено от вън щастие е временно и нетрайно. След всяка външна доза щастие се превръщаш в наркоман – имаш нужда от нова кола, за да си отново щастлив, старата вече не поражда същото усещане, макар преди да го е задвижвала, имаш нужда от нова къща, защото старата отдавна вече не те радва, имаш нужда от нови вещи и от още по-голямо количество пари, за да си гарантираш следващите дози...След отминаването на въздействието на това щастие инжектирано в същността ти, ти отново пропадаш в саморъчно изкопаната си дупка на депресията.

Всъщност депресивните дупки са нещо много хубаво. Те ти подсказват, че дозите щастие, които си инжектираш отвън не са способни да те доближат до истинското чувство на завършеност, на удевлетвореност, на цялостност. Изпадането ти в тези депресивни дупки означава, че твоята душа е достатъчно финна, за да направи разликата, за да поиска истинското, за да усети, че дори в миговете, в които изживяваш това външно по отношение на теб щастие, дори запълнен отвън, се чувстваш празен и пуст отвътре...

А истината е, че сме превърнали света в завод за субститути, с които се опитваме да заместим изначалното щастие – създали сме световен ред основан на култа към вещите. И за да функционира този завод сме сътворили митология, която да го потдържа – тук влизат статуса, статусните символи, ролята, имиджа, влиянието, парите, властта...И сигурно си мислиш, че икономически целесъобразно е всеки завод да функционира в полза на определени лица. Е Земята е завод, който не работи удовлетворявайки напълно ничии интереси, защото единственото което може да предложи дори за най-облагодетелствените от потдържането на този световен ред са само субститутите на щастие. Печалбите от глобалния завод за заместители са отново заместители – имидж, пари, власт...

А всъщност ако избереш да не вярваш в митологията на властта и парите, можеш да разбереш, че едно генерирано усещане на истинско и пълно щастие може да се себезадвижи в мига тук и сега. То няма нужда от никого и от нищо идещо отвън. То е независимо в своето съществуване, от което следва, че не може да бъде насилствено потушено. Това е усещането на пълна Свобода. Ти си щастлив, заради чувството на щастие, което си избрал да изживяваш и никой не може да прекъсне това чувство, защото то е само твое. Тогава нещата отвън, красивите неща, които те заобикалят стават арена на твоето вътрешно изначално щастие – не песента на птичките те прави щастлив, а вече съществуващото ти вътрешно щастие те провокира да се любоваш на песента на птичките. А ако тези птички отлетят, то това щастие няма да секне, защото те не са подбудителите му. Тогава щастието ти ще те провокира да погледнеш белите облачета в небето и отново да се радваш на причудливите им форми. Ако обаче се разрази буря, няма да те обладае нещастие, а просто ще се наслаждаваш на капките, които капят от ръба на навеса, под който си се скрил...

Независимостта по отношение на света който те заобикаля не се изразява само в самостоятелността на решенията ти, на финансовите ти възможности или на убежденията ти, а и в независимостта на твоето чувство на щастие. Ако си независим от външни подтици в усещането си за щастие, то тогава ти си напълно свободен, защото най-важния мотив за човешките действия, убеждения и решения е желанието да се чувстват щастливи. Само че докато гониш едно изпълнено с фалш външно задвижено щастие, ти изгубен си забравил, че вече си щастлив...И знаеш ли защо? Просто е... Защото Щастието е изначално, то е заложено в клетките ти, то е субстанцията от която си изграден, а всичко друго е едно пътуване към Щастието…

 

А пътуванията свършват, когато разбреш, че си пристигнал още преди потеглянето...

 Жени Тодорова,
Из "Насаме със Аз"
jennyvalerieva@gmail.com 

Хехе... почти същото като това, от последния ми разказ :) Без мнение трудно се живее, защото хората губят ориентирът, към който са привикнали...