Част от речта на Нелсон Мандела, 1994

Най-големия ни страх не е страхът ни от нашето безсилие.

Най – големият ни  страх е от страхът ни от нашата неизмерима мощ.

Не мрака в нас, а светлината е тази, която събужда в нас страхове.

Всеки един от нас се пита "Кой към аз, че мога да си разреша да бъда блестящ, прекрасен, талантлив и щастлив?"

Всъщност въпросът е "Кой си ти, че да не си разрешиш да бъдеш такъв?"

Ние сме деца на Бога.

 Когато се съгласяваме да играем на "дребно" и умаловажаваме себе си, ние с нищо не допринасяме на света.Няма нищо свето  и ценно в това да  свиваме  своята същност само за да могат другите да се чувстват добре и удобно около нас.

Ние сме се родили за да реализираме това вълшебството, с  което Бог ни е дарил. И той е дарил не само част от нас. Всеки един от нас носи в себе си това вълшебство.

Когато ние разрешаваме на нашата вътрешна светлина да изгрее, по несъзнателен начин ние даваме възможност и  на другите да направят същото.

Когато ние се освобождаваме от страховете си, нашето присъствие освобождава другите.