Дълго се скита само, опозна живота на бездомниците с характерните гоненици, глад, студ, самота, ритници, замеряне с камъни. Потвърди си правилото да не се приближава до деца. Бяха по безпощадни и от възрастните. Измина година или две, не знаеше да брои дните, но изживя и дъжда и снега на открито. После опозна пека, слънцето, жаждата. Деня сменяше ноща, студът се сменяше с горещината, около него се сменяха картините на околността – дървета, къщи, скалист бряг, улици, канали, мазета, храсти, но той бездомника продължаваше своя път. Като, че ли търсеше нещо. Вътре в него имаше една голяма празнина. И това не беше само измъчващия го глад. Имаше нещо друго, което си нямаше име. Може би душата му го беше изоставила? Или то куче, улично, обикновено, скитайки се я беше загубило по пътищата? Какво ли разбира едно бездомно самотно куче от душа?

В края на лятото, докато бягаше от овчарските кучета, в края на едно село бе срещнало глутница себеподобни. Приеха го. Беше му странно да не е сам. Да се движи в група, да се подчинява на водача, да си дели плячката. Шумно му беше, напрекъсното имаше раздори и караници. Най-вече се бореха за разгонените кучки. Не, че не го интересуваха. Привличаха го даже, но не беше свикнал да се бори и отстъпваше пръв. Благодарение на глутницата  преживя зимата. Свикна с тях. Чувстваше се вече част от тях. Принадлежеше на групата, спазваше законите и не влизаше в дразги. Растеше и укрепваше мускули. Беше се превърнало в истинско голямо силно полудиво куче.

И тогава, някъде през ранната пролет, тичайки през една поляна усети полъх на позна миризма. Миризмата на първия му дом, на цветята в градината, на земята по алеите. Спря. Просто се закова за земята и се огледа – това беше поляната пред дома на Лъскавите ботуши.Сърцето му заби силно от вълнение – отново у дома..., отново колибка и купичка с храна..., но сетил се и за боя с камшик, ритниците и веригата, замря. Нима трябва да преживее отново и това....?

Огледа се колебливо. Незнаеше накъде да поеме. Теглеше го към групата полудиви свободи кучета, които тичаха  бързо към близките къщи да търсят отстатъци от храна, Теглеше го и миризмата на спомените, която навлизаше през широко отворените му ноздри. Най-сетне реши и пое към  входната врата. Предпазливо приближи. Нямаше верига, нямаше катинар. Побутна я леко с муцуна и тя със скърцане се отвори...цялата. Отворена  врата...Колко много опасности крие тя и колко изненади... Не знаеше какво да предприеме. Вече я беше преминавал тази отворена врата и си спомняше колко бе съжалил след това. Спря, ослуша се...тихо.... И любопиството отново надделя... Влезе...

Пред него бе познатия двор, къща, колиба, плочките по пътека, но и нещо се беше променило, беше същото и различно. Приближи се към колибката си. Спомни си. Стана му тъжно, приятно, спокойно, забрави за опасностите, болките, страдания, камшика, веригата...Отпусна се да си почине. Беше си у дома. Най-после можеше да отпусне душа.

Лек шум го накара да наостри уши и да скочи на крака. Пред него стоеше дете. "Опасност!" – загрещя горчивия му опит. "Приятел!" – зашепна сърцето му. "Какво е това приятел?" – попита разумът му объркан и разколебан. А детето стоеше пред него с леко протегната ръка. Излъчваше нещо непознато, добро. И въпреки всички предупреждения на страховете му, голямото, силно, бездомно, самотно куче сведе леко глава и приближи към детето. И почувства нещо странно - там в края на тялото му опашката му се раздвижи и се разлюля. Не можа да се овладее. Но както е това? "Радостта" – прошепна  сърцето и  затуптя.

Детето по погали зад ухото, седна на земята и се засмя. Тогава тялото на това закалено от трудностите, боя, борбите, глада, опасни срещи, куче се изпъна, нещо го изпълни , разлюля и то без много да разбира какво се случва с него, пое дълбоко въздух и радостно се разлая. Най- после в него се завърна Душата му и го изпълни заедно с Любовта. Така то без да съзнава навлезе леко в новата си роля – Куче Приятел на Човека.

Животът му отново се промени. Беше в същия дом, в същата колиба, в същия двор с ограда и врата, но хората, които живееха там бяха рзлични. Те го приеха като равен, като приятел, като един от семейството, един от тях. Вратата бе широко отворена, можеше да влиза и излиза през нея колкото и когато си поискаше. Нямаше верига, камшик и наказания. Имаше игри, смях, свобода и доброта. И то черното, смело, силно куче научи най-важния си урок, че можеш да обичаш, да те обичат и заедно с това да бъдеш свободен. Нямаше причини да бяга и да се крие повече. Можеше да бъде точно това, което винаги е бил, това за което се е родил – обичащо и обичано същество. Приятел. Верен приятел. Свободен да направи сам своя избор – да остане или да си отиде. И той....остана.

 

Поздравления. За мен беше удоволствие да го прочета. Чаках с нетърпение развръзката :)
Днес една приятелка ми изпрати едно разказче за избора. Избора да обичаш, избора да си в добро настроение и т.н.
Бъди ОБИЧАНА!

да бъда обичана ми е много по-трудно то това за обичам. Отново ме предизвикваш за размисъл и вътрешна работа. Въпросът ми е как мога да приема любовта на хората и без да им разрешавам да преминават границите ми и да остана свободна да бъда аз?

е въпрос, колко близо ги допускаш. Ти си човека, който решава дали те ще преминат границите или не. Те няма да го направят, ако ти не си им позволила. Може би сама се ограничаваш мислейки, че си им длъжна по някакъв начин за това, което те ти дават ОБИЧТА СИ. Просто я приеми безрезервно и давай по същия начин /любовта/. Поне това е моето мнение...но и аз не съм съвършена..

"..можеш да обичаш, да те обичат и заедно с това да бъдеш свободен."
Страховете ми бяха напразни!
Благодаря ти!

Hey, that's the grtesaet! So with ll this brain power AWHFY?

56d2fH <a href="http://edjjwxroygqq.com/">edjjwxroygqq</a>

SFxINS <a href="http://szkvgftvtrxv.com/">szkvgftvtrxv</a>

In awe of that aenswr! Really cool!

aSZy1p <a href="http://iwsvscpsgqsp.com/">iwsvscpsgqsp</a>

UakGjj , [url=http://acloizpgywvx.com/]acloizpgywvx[/url], [link=http://iweeezyzrtqw.com/]iweeezyzrtqw[/link], http://rtfkszvntedm.com/

pVjrOr , [url=http://qgfmahlycupq.com/]qgfmahlycupq[/url], [link=http://fupjtpfvlgev.com/]fupjtpfvlgev[/link], http://hxzjpjeuxpcp.com/

asA9aD , [url=http://vvjkckpscsxp.com/]vvjkckpscsxp[/url], [link=http://eqkbtefojplb.com/]eqkbtefojplb[/link], http://djvdymjfqsmd.com/