2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Живях известно време в един град на брега на Червено море. Там има резерват за делфини. Идват хора от целия свят да се любуват на делфините, рифовете, топлата вода, приятния климат. Повечето хора идват да се забавляват, да почиват, поплуват. Има и друг вид туристи, не така много, но и те пристигат от далече. С децата си. Специални деца. С придружители. Обикновено те не могат да се придвижват сами. Но и те идват заради делфините. Удивителното не е във външния вид на децата, а в различното поведение на делфините.
Щом такова "специално" гостенче влезе във водата към него веднага се приближава една от женските в стадото и го "поема". Тя остава в постоянна близост с него през всичките дни на посещението му. Тя е единствената от стадото, която контактува с детето. Другите плуват незаинтересувано надалече.
Наблюдавахме "приема" на едно дете пристигнало от далечна северна страна с диагноза - тумур в мозъка. Момчето с една инструктурка навлезе в плиткото. Там на входа винаги на страж плуваше самеца на стадото. Той пръв "приемаше гостите". За най-голяма изненада на инструктурката една от най-дивите и неопитомени женски се приближи плавно и се излегна пасивно в близост до детето. Просто замря във водата и се остави то да я докосва, язди, гали, плува, играе с нея. Вече бяха двойка. Тя огромната женска-делфин с гладка мека кожа, приятни закръглени форми, уста отворена в усмивка и малко десетгодишно момче със забавени движения. Беше красива игра-танц. Изкараха заедно няколко дни и детето си замина. Чакаше го операция за отделяне на тумура.
Операцията преминала успешно и то недочакало дори да му зараснат раните докрай, пристигна с родителите си на брега на Червено море. При делфините. Наблюдавахме го как бавно навлезе във водата. Силно вълнение обхвана всички ни. Зачакахме. Нищо! То извика делфина по име. Нищо! Инстукторката се гмурна да потърси делфина и да го примами до брега. Нищо! Най-после женската се появи. Същата дива палавница, каквато я познавахме от преди посещението на детето.
Детето нетърпеливо протегна ръка. Делфинът се плъзна прокрай него и потъна във водата. В началото го приех за изоставяне и безразличие. Заболя ме за детето. Знаех, че е разочаровано. Не го ли позна? Но после разбрах, че то вече бе здраво и нямаше нужда от нейната делфинова, подкрепяща и лекуваща любов. Женската инстинктивно постъпи с него, както постъпваше с малките си - освободи го от себе си с пълната вяра, че то може да се справи и само.
Така получих поредния ми урок по майчинство – силата на освобождаваща любов.
Марихуана и нейното действие!
ПОЛИЦИЯТА НА ЛЮБОВТА В ДЕЙСТВИЕ
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно