Всички сме деца на Вселената :: Приказка от морската звезда

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

ПРИКАЗКА НА МОРСКАТА ЗВЕЗДА

Имало едно време една морска звезда, една от безброй многото звезди в морските дълбини. Тя изглеждала точно като всички други нейни сестри. И това, което може би я отличавало от тях е, че тя знаела как се мечтае. Да, повярвайте ми звезда-мечтателка. За какво може да мечтае една звезда било то и морска? – Да бъде звезда, естествено! Та, нали тя е вече е звезда? - ще се учудите вие. Но тя точно като нас хората, винаги си представяла, че на небето има повече красота, свобода, простор и въздух и си мечтаела да бъде небесна звезда. Истинска!

Вечер тя обичала да се приближава до повърхността на водата и да наблюдава трептящите светлинки. Те изглеждали така далечни, а тя ги чувствала така близки в сърцето си. Плувайки така замечтана, тя разсеяно се сблъсквала в скалите, в големи и малки рибки, оплитала се в най-различни и разноцветни водорасли, попадала в непознати води. Всеки сблъсък е наранявал болезнено, но намалявал силното й желание да полети към небето. Срещите със другите морски звезди също й носели болка и разочарование. Повечето от тях не разбирали мечтите й. Те си плували сити и доволни в морските води. Някои от тях дори никога не били поглеждали към небето и не знаели дори, че съществуват и други видове звезди – светещи, ярки и трептящи в далечината.

След една силна морска буря, морският вятър бързо разгонил облаците и настъпила една особено красива, звездна нощ. Морската звезда не издържала на повика на небесните си сестри и решила да излезе на сушата, за да бъде по-близо до тях и до тяхната свобода, простор, красота и въздух. Използвала приждането на прилива и се качила на една от неговите бързи вълни. Заплетена в пяната й, тя останала незабелязана и леко и бързо стигнала брега. Но в мига, в който вълната я оставила и побързала да се прибере в морето, морската звезда почуствала рязка промяна – студът на въздуха заменил обгръщата топлина на водата, пясъкът, който в морските дълбини бил гладък и галещ, тук бил драскащ и бодящ. Неприятен бил допирът и с нейните добри приятелки – мидите. Въздухът, за който така дълго жадувала и си представяла, че ще й даде мечтаната свобода, всъщност я ограничавал и подтискал. Всичко наоколо било тежко и студено, изглеждало познато и ново, вълнуващо, но и болезнено.

Но щом погледнала към луната заедно с цялото небесно съзвездие, морската звезда притихнала и се залюбувала на трепета им. Тя потънала в мечтатата си за това, как един ден ще стигне при тях и ще се включи в техния приказен танц и усмихната заспала.

Утрото се събудило и със светлината си изтрило от екрана на небето картината на мечтите й. Постепенно ставало все по-топло и звездата почуствала силна жажда. Чувала и виждала водата до себе си, но нейните малки пет крачета, които така лесно я предвижвали във морето, тук били безсилни. Тя се свила на пясъка жадна, тъжна и наранена. Измъчвайки се все повече, тя се огледала и с изненада открила недалеч от нея още много-много морски звезди. Нима всички те са мечтателки? Или има и такива просто повлечени от вълните след бурята? Всъщност имало ли някакво значение– нали всички са там заедно и тя не е просто една малка самотна звезда.

В другия край на брега тя забелязала някаква огромна черна точка да се движи и приближава към нея. Взимала от морските звезди и ги хръляла в морето. Може би ще направи същото и с нея. Вече не й било хубаво с въздуха на сушата. Искала да се прибере у дома във водата.

Но точно, когато точката се навела и я поела, към тях се приближила още по-голяма точка издала някакви звуци. За момент й се сторило, че тя ще трябва да се примири с новата си съдба и да остане на сушата. Но ето, че чула нещо и миг след това полетяла точно като красива небесна звезда. Полетът бил прекрасен точно като в мечтите й. Макар и кратък, той бил съвсем истински.

Когато цопнала във водата, от изненадата тялото й се вцепенило. Имала чувството, че е минало много време, откакто е напуснала дома си и дори е забравила да плува. Затопленото й от въздуха, изсъхнало тяло отказвало да се движи в студената вода. Обзела я паника. Тя закрещяла за помощ. И ето, че няколко морски звезди бързо я заобиколили и любопитно я заразглеждали. Нима това е новата мода, звезда, която прави странни движения като че ли не знае да плува? Или просто лоша шега? Някои дори го приели като подигравка, разсърдили се и се обидили. Но нашата малка мечтателка усетила близоста на приятелките си, задвижила бавно тялото си и плавно се отпуснала. Отново у дома – същото и различно. Същата вода, същите водорасли, миди, скали - всичко било точно там, където ги оставила. Непроменено, но различно. Наоколо имало нещо ново. Може би самата тя?

Какво приключение! Какво преживяване! Колко ли дълго ще си спомня за него и ще разказва на другите звезди и риби? Но за това после. Сега тя се нуждаела от малко почивка. Морската звезда полегнала върху водата, носена от теченията. Тук, у дома, сред простора на водата, сред безкрайното и близко морското съзвездие тя се чувствала също така красива и свободна, както небесните й сестри сред небесния безкрай. Тя била малка летяща морска звезда. Щастлива звезда.

ЛЕКА НОЩ!

27.2.06 г.

Нагоре

Тагове: Морската,