ЛЮБОВ В ДЕЙСТВИЕ 3

 

***

Беше зима. Януари. Бях нова в квартала. От скоро бях започнала работа в местната хлебарница и това беше първата ми смяна, в която работех вече сама. В края на работното време подредих и изчистих рафтовете. Останалия непродаден хляб сложих в тъмен найлонов плик и спазвайки инструкциите, тръгнах към задния двор да го хвърля в кофата за боклук. Там обикновено беше тъмно, мръсно и мрачно, но тази вечер изглеждаше малко по-приемливо от светлината, идваща от една отворена врата. Надникнах вътре. По средата на малка работилничка седеше старец на около 70-те, някак си тъжен и умислен. Спотанно се спрях и попитах: "Искате ли хляб? Той е хубав, специален и пресен"- добавих извинително и протегнах тъмния найлонов плик. Старецът ми се усмихна тъжно и пое плика.

Тръгнах си доволна, че не хвърлих хляба. Той наистина беше специален и доста по-скъп от продаваните по супермаркетите. Може би домашното ми възпитание ме възпираше да хвърлям хляб, когато по света имаше гладуващи. Дори не се попитах как собствениците ще погледнат на случая. Просто бях доволна.

На сутринта на другия ден отворих рано магазина и започнах да подреждам, наслаждавайки се на неповторимия аромат на пресен хляб. Чух, че някой влезе. Обърнах се към ранния посетител и изненадано познах старецът. "Искам да ти разкажа нещо". И започна с развълнуван глас: "Беше преди много години. През януари. Бях дете. Извозваха ни в товарни вагони от Гърция, през България за лагерите в Полша. Беше много студено и аз бях много, много гладен. Пътувахме дълго, безкрайно. Тогава се помолих на Господ да ми даде малко хляб. Казах му – "Господи, ако имах милиони щях да ти ги дам за един хляб. Моля ти се Господи, ще ти дам всичко, което имам за да получа само малко хляб". Тогава си мислех, че Господ е разбрал, че искам да го надхитря. Истината е, че нямах много. Той така и не изпълни молбата ми. Но аз оживях. От тогава през дните си съм изял много хляб. Снощи си спомних за моята молитва през онзи януарски ден. И отново се усъмних в него и го упрекнах за  милионите  убити  и умряли от  глад.

Точно тогава влезе ти с торба в ръце и ми предложи хляб. Това беше знак, че Господ все пак ме е чул и ми изпраща един от ангелите си да изпълни молбата ми."

"Но от тогава са минали много-много години. Не смяташ ли, че Господ малко е позакъснял?"- усмихнах се аз, скофонзена, че някой вижда в мен божи пратеник.

"Не, той винаги знае кога и как да изпълни молбите на хората и кое е най-добро за тях." "Забравих да ти кажа – казвам се Жак".

Това беше началото на едно специално приятелство – приятелство родено в коричката на един хляб.

 

And I thought I was the sensible one. Thanks for setintg me straight.

un10EM <a href="http://lplsrtqhhnck.com/">lplsrtqhhnck</a>

FpC7NK , [url=http://oqykducbkkbw.com/]oqykducbkkbw[/url], [link=http://ezpznobxmyma.com/]ezpznobxmyma[/link], http://hbgfxjvwmyhf.com/