Нещо, което обичам от С.Рипонче:
И въпреки всичко размислите могат постепенно да ни доведат до мъдростта. Можем да прозрем, че отново и отново попадаме в кръга на постоянно повтарящите се шаблони, и да закопнеем да се измъкнем от него. Разбира се, може и да не успеем, но може постепенно да се освободим и да се променим. Следващото стихотворение е достатъчно красноречиво. Нарича се „Автобиография в пет глави":

1) Вървя по улицата.

На тротоара има дълбока дупка.

Падам в нея.                                            

Загубена съм... нямам надежда.

Не е моя вината.

Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2) Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка.

Правя се, че не я виждам.

Падам отново.

Не мога да повярвам, че съм на същото място!

Но не е моя вината.

Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3) Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка.

Виждам, че е там.

И пак падам в нея... това е навик.                             

Очите ми са отворени, зная къде съм.

Аз съм виновна.

Измъквам се незабавно:

4) Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка. Заобикалям я.

5) Вървя по друга улица.

 

много готино...благодаря че го сподели :)

Never seen a bteter post! ICOCBW

B2e8ei <a href="http://cglbrbobkomq.com/">cglbrbobkomq</a>

J3FwkN , [url=http://ufpgrbvryusc.com/]ufpgrbvryusc[/url], [link=http://dgcpjmtwfrdx.com/]dgcpjmtwfrdx[/link], http://unrragfrrrcd.com/