Днес, след като се освободих от нуждата да изпълнявам чужди желания, се вгледах в собствените. И се напълних с въпроси. Какво точно искам? Настина ли го искам? Когато казвам, че искам или не искам нещо, наистина ли не го искам или се отказвам, защото "Не е прилично", "Не ми е удобно", "Не си заслужава (или аз не го заслужавам)","Едва ли ще успея", "Какво ще кажат другите" и т.н. фалшиви причини да кажа  едно фалшиво "Не" или "Да". Най-простите думи. А толкова много се крие зад тях. От малка съм чувала – "На мама не се казва НЕ. Мама те обича и ти трябва да направиш това което тя иска". "Нали ме обичаш- Не можеш да ми откажеш". "Няма искам-не искам – има трябва" и т.н. през целия ми живота.

Понякога се сърдя на себе си, наричам се мекотело, безгръбначно, безволево същество .Но от друга страна, като се сетя, че срещу мен има изправена цяла древна, опитна, изпробвана, богата, научнообуснована система

За манипулиране на човешките желания

си прощавам и се изпълвам с милост към себе си и себеподобните.

 

Не е лесно и се изисква много смелост, воля, характер да се изправя пред всички тези древни институции за унищожаване на личности и изтриване на лични желания - като семейство, училище, религия, правителство, обществени групировки, партийни и безпартийни организации, средства за масово разпространение – телевизия, радио, вестници, реклами, модни тенденции и др. подобни и и да кажа със спокоен и тих глас, убедена в своето решение

Да! Аз искам това! Или Не! Благодаря, но аз не искам това!

 

Всеизвестно е, че много по-лесно се управлява и манипулира един страхлив, гладен, глупав, беден, зависим човек. И има хора, които са заинтересовани мнозинството от нас да бъдат такива. Но ако се говори за това открито ще се предизвика недоволство, протест, бунтове, несъгласия, борби. Излишни неприятности и жертви.

И за това има специално изградени институции, които се занимават с това – да решават вместо нас и ни пречат да се развиваме като самостоятелно мислещи, умни, богати, доволни, смели. Те решават вместо нас какво да ядем, купим, обличаме чрез т.нар. модни тенденции и реклами.Те решават вместо нас в какво да вярваме чрез религиите. Те решават вместо нас какво е правилно и не – чрез система от закони и правила. Те решават вместо нас чрез учебниците какво е било нашето минало и какво се бъде нашето бъдеще. Те решават вместо нас какво да знаем и какво не за живота по света и нас чрез новини, вестници и телевизия. Както казва една канадска писателка – "Чета вестници за да знам какво искат от мен да знам и как да мисля".

И всичко това без излишен шум, бунтове, крясъци и борби. Леко, плавно, мазно, "в името на доброто, на мира, сигурността, на любовта, на бъдещето....."

Когато реших, че ще се уча да взимам самостоятелни решения, пред мен се изправиха три основни въпроса:

1. Как мога да знам, че това, което решавам (дали искам или не искам нещо)е за мое добро ?

2. Как мога да съм сигурна, в истинността на отговора си?

3. Как да изразя своето желание дали искам или не, така, че и другите да чуят точно това, което имам впредвид?

Силата на думите ми, не е в тяхното крещене, не е в тяхната същност, а в тяхната простота и в това -

Коя съм аз, когато решавам?

Коя съм аз, когато ги казвам?

истински убедена или фалшиво остъпваща от своето истинско Аз (съзнателно или не).

Как казвам какво искам или не искам? Какъв човек срещат хората, на които ги казвам – изправена, убедена,изпълнила със себе си цялата си същност (със сила идваща от цялата ми душа) или плахо усмихната, леко прегърбена, несигурна, колебаеща се и слаба?

 

Г. Хирши пише, че хората с дихателни проблеми (бронхити, асми и др.) са хора, които дишат повърхностно, фалшиво и не зареждат своя вътрешен резервоар от сили. Тогава това се отразява на начина ни говорене, на изразяване на желанията ни, на езика на тялото, на живота ни като цяло. Когато дишането е ограничено, резълтатът е слабост не само в телестната област, но и в душевно-психическата – страхове, тъга, неудовлетворение, прекалена чувствителност и т.н. заедно с последствията от това.

 

Значи, когато се лъжем себе си и сме фалшиви, дори само заради цената да бъдем учтиви или харесвани, ние дишаме фалшиво и плащаме със здраве. Когато сме с влошено здраве самочувствието ни е по-ниско, ние сме по-приведени и дишаме по-повърхностно. Влизаме в кръг.

Който аз реших да разчупя:

1. Когато взимам решение дали искам или не, да слушам тялото си, дишането си. Дали тялото ми приема решението или се съпротивлява.

2. Наблюдавам връзката между мисли и тяло – как то се чувства конфортно или не при определени мисли.

3. Когато има съответствие между мисъл и тяло, т.е. решението е правилно – тялото ми е по-силно, устойчиво, стабилно и леко се накланя напред.

4. Когато има несъотвествие, т.е. иска ми се да кажа Да или Не, а казвам обратното, тялото е несигурно, накланя се назад, има трептене и колебание.

5. Езикът на тялото ми помага и го  използвам и като тест дали някой ме лъже или не.

 

Медитациите, т.е. мълчаливата връзка със себе си ми помагат да изслушвам и наблюдавам мислите си и връзката на тялото ми с тях.

Разбрах, че мога да сменям мисли, които не ми допадат с други, които ми харесват повече.

Питах себе си изслушвах отговорите търпеливо. Питах околните и изслушвах хората до край. Наблюдавах ги.Изучавах ги.Наблюдавах се. Изучавах се. Отне ми години и сигурно ще продължи още години и прераждания, но днес на този етап, аз, една обикновена жена знам все по-добре какво искам и какво не, казвам все по-уверено какво искам и какво не и съм все по-истинска и вярна на себе си.

Това ме прави по-силна, самостоятелна и неподатлива на манипулациите на околните. Защото аз съм това, което аз реша, а не това което те мислят или говорят за мен.

 

 

 

 

 

BION I'm impersesd! Cool post!

CfLKdY <a href="http://gryevwrxunjt.com/">gryevwrxunjt</a>

IBbrQ6 , [url=http://fclkwtqtmbuq.com/]fclkwtqtmbuq[/url], [link=http://mkrbyaaaclut.com/]mkrbyaaaclut[/link], http://vybcsvmlptox.com/