Това е въпрос, който, ако си го задаваме ежедневно, ежечасно, ежеминутно може да промени животът ни, да му даде смисъл и да го напълни с радост и удовлетворение.

Какво оставям след себе си, след разговор, среща с всеки човек - било то приятел, познат или непознат? Какъв човек оставих там? В какво състояние? Какво му дадох? Какво получих?

Какво оставям след себе си при посещение на определено място? В какво състояние? Подобрих ли нещо? Развалих ли нещо?Почиситих ли? Замърсих ли?

Какво оставям след себе си след всяко мое действие, дума? Подобрявам или развалям? По-чисто или по-мръсно е след мен?

Какво оставям след себе си у децата си? На следващите поколения? На какво ги научавам? Какво морално наследство им оставям?

Според Закона за причинно-следствената връзка, която будаистите наричат Карма, при всяка наша среща, при всяко наше действие ние внасяме „плюс” или „минус” в банковата си Вселенска сметка. Т.е. ако сме направили нещо добро, сме вложили „плюс”, ако с нещо сме нарушили моралните си ценности(не сме действали според тях) ние сме вложили „минус” ,намалили сме от сметката си.

Ако при всяко наше действие, дума се замислим Какво влагам „плюс” или „минус”?, Действам ли според моите морални ценности?, тогава не само нашия живот, но и животът на планетата ни ще се промени и подобри.

Ако тези, които режат резраборно дърветата, строят хотели и унищожават природните ни ценности, замърсяват природната ни среда се запитат „Какво оставям след себе си?” , може би ще се замислят и ще променят поведението си. Защото сега, тези хора живеят със Съзнаниието на първичното оцеляване на всяка цена – „Ден да мине, друг да дойде”, без да се вгледат в по-далечно бъдеще. Това, което ги интересува са бързите печалби, да са добре днес, да „изкараме деня някак си”, „за последствията ще му мислим после, утре”, „други да си чукат главата”. Но това „утре” не идва , защото то винаги остава в бъдещето им, а те мислят само за днес, а и тези „Други” се оказваме пак ние.

Няма малки и голями хора, няма важни и неважни хора. Има хора с по- силно влияние върху живота на човечеството и с по-слабо влияние. Има хора с положително и има хора с отрицателно влияние. Но всеки един от нас е част от цялото и като такъв оказва влияние върху цялостния живот на планетата ни.

Съзнанието на хората може да бъде бедно или богато, независимо от материалното им състояние. Хората с бедно съзнание са тези, които с нищо не са допринесли за подобряване на живота човечеството и на планетата като цяло. Хората с повече финансови средства имат и по-голямата влиятелна сила, независимо в коя посока – към подобрение или разрушение. Но за да имаш богато съзнание, съзнание на изобилие и благосъстояние не се изисква задължително да имаш и материално благосъстояние, макар че то е желателно поради това, че увеличава силата ти на влияние. Да имаш богато съзнание е да даваш с изобилие със съзнанието, че имаш и това, което имаш никога няма да се свърши. Колкото повече даваш, толкова повече имаш.Имаш и даваш. Даваш и имаш. Това е да раздаваш с пълни шепи и това да те радва, да те прави по-богат и да те изпълва с удовлетворение. Богато съзнание да знаеш, че можеш да допринесеш за по-добър живот на човечеството и да си готов да дадеш своя принос. Без да се замисляш, че той може би е малък, незабележим, безсмислен, недостатъчен.  Богато съзнание е да се осъзнаеш, че си част от Вселената – неотделима, съществена част, точно такава,каквито са и другите й части.

Ако туристите, които се разхождат сред природата или улиците на някой град се залислят „Какво ще оставя след себе си?” може би не ще захвърлят безразборно неприродопригодните си боклуци.

Прозводителите на пласмаси ще се замислят не само за бързите печалби,а и за живота  на бъдещите деца на Вселената.

Ако президентите се замислят какво ще оставят след себе си след като мандатът им свърши, може би ще има по-малко войни, глад, бедност.

Ако всеки от нас се запита „Какво ще оставя след себе си?” тогава животът на всички ни ще бъде по-красив, здравословен и чист.

 Има поговорка, каято казва:

„Живей така, че всички да се радват, че живееш и всички да плачат като умреш”