Съ-общност, съ-участие, съ-причастие, съ-приемник, съ-чувствие, съ-прикосновение, съ-ратник, съ-мишленик, съ-кооператор,съ-селянин, съ-гражданин, съ-отечественик, съ-сед, съ-квартирант....

 

Незная от кое граматическо правило произлиза представката СЪ-, но показва нещо общо, някакъв общ обединяващ признак. Нещо ни прави еднакви, поставяни на едно ниво. Може би греша в обясненията си. Моля ви поправете ме, ако греша.

Но думата ми е за съ-страданието. И днес погледнах под нов ъгъл на някои стари, дори древни учения, твърдения, "истини".

 

Учат ни да бъдем СЪСТРАДАТЕЛНИ. С това съм се срещала и в християнската религия и в будизма. Освен това съм израсла и възпитана според идеите на комунизма. Учат ни да  разделяме с други това, което имаме - и страданието, и благосъстоянието. Да направим другите ги съпричастни на всичко наше. И ние започваме да се изливаме – в молитви, оплаквания, споделяне, послания, гневни изблици и т.н. Да, чудесно е да си свободен да излееш това, което имаш навън от себе си. И "хубаво" и "лошо", и "чисто" и "мръсно", "малко" и "голямо", и радост и болка, и... да, и ... него също. Споделяме си, разказваме на приятели и неприятели, на познати и непознати, на професионални и непрофесионални слушатели. На всеки, който е готов да ни чуе. Споделяме чувства, преживавания, събития, думи, случки. Споделяме, изливаме, олеква ни. Знаем си, че от край време "Споделена радост - двойна радост, споделена мъка – половин мъка."

 

Добре, чудесно, прекрасно. Аз съм –"ЗА"!

Но какво става когато сме от другата страна? Когато с нас споделят, изливат радост или мъка, страдание, болка? Според същите учения за състрадание ние би трябвало да поемем върху себе си от чуждото страдание и да облекчим дригите. Колкото по-близък ни е човека, толкова повече сме готови да поемем.  

Това със състрадинието ни е горе-долу ясно. Изпробвали сме го много пъти – действа. Но как ние, които сме от "другата страна" да удвоим радостта на човека?

Много просто, като се зарадваме и ние на радостта му и прибавим и нашата радост към неговата. За целта просто се налага да бъдем чисти от завист и ревност. Как? Това е въпрос на вътрешна душевна чистота и широк мироглед, в смисъл да разберем, че човека отсреща не е взел (отнел, намалил) от нашия дял радост, че във Вселената има неограничено количество от радостни поводи и успехи и нашия дял си стои непокътнат. Има достатъчно от всичко за всички.

А как да намалим мъката му? Трябва ли да проявим съ-страдание и да поемем другата половина от мъката му за да му олекне поне наполовина? Трябва ли да започнем да страдаме и ние за да облекчим човека отстреща?

Вчера бях на покупки в един Супермаркет. Една възрастна жена получи някакъв пристъп и припадна. Просто се свлече до щанда със сирената. Дъщеря й на възраст около 30-те години започна да крещи безпрекъсване "Мамо, мамо" и започна да я дърпа за ръкава. Изпадна в истерия. Естествено се събраха хора, започнаха да валят съвети. Извадих шише с вода и го подадах на мъжа надвесил се над припадналата жена. Отделихме дъщеря й от нея. Друга жена я прегърна и започна да я успокоява и обяснява, че с виковете си тя не помага на майка си, но тя продължи да крещи. Майката бе пирпаднала, а дъщерята бе изпаднала в истерична криза. И двете бяха еднакво безпомощни - и двете страдаха. Нещата имаха добър край. Възрастната жена се оказа с диабет и не бе яла нищо този ден. Бе получила кома от спадналата й захар. Умни и хладнокръвни хора, които бяха запазили самообладание и мислеха и действаха трезво и бързо й подадоха сладкиш, вода, стол. Кризата отмина и двете жени си отидоха.

Тази случка ни напомни за друга подобна, когато бяхме в зъболекарския кабинет и искаха да направят ренгенова снимка на дъщеря ми и аз трябваше да изчакам навън. Точно бях излязла и чух виковете на зъболекаря . В началото се разгневих, как така крещи на дъщеря ми, но дочух "Госпожо, госпожо" и влязох в кабинета. Дъщеря ми бе припаднала на стола, а зъболекаря бе по-блед  и от нея. Той започна уплашено да ми крещи – "Вие защо не ме предупредихте, че детето припада?". "Ами, тя не припада" – отвърнах очудено. А той продължава "Каква майка сте вие? Вие не сте майка!" и т.н. Погледнах го спокойно и му казах тихо "Моля, излезте и ни оставете сами."  Прегърнах дъщеря ми, дадох й вода, тя дойде на себе си, усмихнах й се мълчаливо. Тя трепереше, беше й студено. Постояхме прегърнати няколко минути и мълчахме. Тя ме попита какво е станало. Разказах й. Бях много, много спокойна. После, дъщеря ми, нали си е женичка ме попита как е изглеждала от страни, дали приличало на сцена от филм. Разказах й. Много се смяхме. Естествено ходихме на лекар и порверихме причината. Но това беше после..., а тогава в момента й трябваше въдух, вода, тишина, спокойствие, любов, прегръдка, тихо присъствие. А доктора? Той естествено ни се извини и си призна, че много се уплашил.

Какво искам да ви предам с тези два случая ? Че ако някой страда и ние започнем да страдаме, припадаме, умираме, се разболяваме, заедно с него, ако сме СЪ-СТРАДАТЕЛНИ по този начин, то ние не сме му от полза. Само му вредим още повече. Утежняваме мъката, болеста, състоянието му. Защото освен своето, той вижда и прибави към своето и нашето страдание . И вместо един страдащ, вече има два, които се увеличават на четири, шестнадасет и т.н. Количеството на страдащите расте в геометрична прогресия. Резултатът е само един – Епидемия от страдание. Страдание, започнало от един човек, предадено на друг  чрез криво разбрано Съ-страдание.

Като при всяка епидемия, т.е. бързо разпространяващ се вирус, има и лечения. Как да спрем на разпространението на вируса? Чрез осъзнато спиране, изчистване на личното ни страдание. Да опознаем нашето страдание, да видим корените му, да направим съотвестните изводи, изчиствания, прошки и след това изчистили своята лична територия да се пазим от зараза. Това не значи изолация, нито пък безразличие, апатия. Това е чиста проба трансформация. В нашето пространство идва един вид енергия (страдание, болка, гняв, страх, мъка, завист и други видове болестни състояние) и ние го приемаме, без да се "поставяме на мястото на другия", без да ставаме съпричастни. Така ние спираме вълната на действие и го трансформираме на радост, смях, веселие, удоволствие и други подобни видове здраве.

Познато ли ви е, че някой, някъде по света ви е казал дума, това е предизвикало съответната негативна реакция (засегнал ви е). Заболяло ви е, вие сте настроен отрицателно, ядосан, нервен. Срещате друг някой (без значение кой) и вие му предавате своята отрицателна енергия. Изливате гнева си, болката. Той от своя страна се засяга, взема своята част от вашия гняв и продължава докато не срещне друг някой и му предаде част от гнева и т.н. Така се ражда епидемия от гняв, болка и страдание.

Ще помогне ли на някой, ако научавайки от средствата за масова информация за бедни и гладуващи хора и ние раздадем своето имущество и се отдадем на бедност и глад.

А има ли друг вариант? Да. Неотдавна чух цитат "Най-сигурния начин да помогнем на бедните и гладни по света е като не се присъединим към тях". Най-сигурния начин да помогнем на страдащ е като не се присъединим към страданието му. Ако моето лично пространство е чисто от страдание. Това ме прави силна и мощна енергийно (защото страданието във всичките си видове изтощава и отнема много от нашата енергия). Когато в моето пространство навлезе някой, който носи със себе си страдание, аз не го изгонвам, не бягам от него. Напротив, това че имам лична антивирусна програма ми спомага смело да се приближа до него, да го изслушам, да "дам място" на неговото страдание, да му дам възможност да го разтеле пред себе си в цялия му обхват. Ще му дам възможност  да се чувства сигурен, приет и неосъждан. Тогава в това широко и чисто пространство той ще може да види и други възможности, които да му покажат, че има избор, че има път и без страдание, път на радост и удоволствие.

Просто си представете картината за посещение в лекарски кабинет. Какво би станало, ако доктора се разболява поне малко от болестите на пациентите си? Тогава той ще изпадне в такова състояние, че едва ли би могъл да ни бъде полезен с нещо.

 

Аз бях (чудесно е, че го пиша в минало време) един избухлив човек. Оправдавах се със знака на зодията си си Лъв и продължавах да реагирам с гневни изблици на повечето от ситуациите в живота ми. От както установих, че не харесвам нито себе си, нито живота си и взех решение да се променя, то и  реакциите ми естествено вече са различни. Със сигурност мога да твърдя, че на същите ситуации, на които до скоро реагирах с гняв и викове, днес  аз се смея. Смехът ми става все по-заразителен и се предава и на околните. Прави сте, аз отново избухвам, но не във викове, а в смях. Епидемия от смях.

И ако дойде гневен човек в моето пространство, аз ще го изслушам, но без да приемам нещата лично. Така оставам незасегната от висури и гневни епидемми.

Ако ме питате дали се ядосвам? Да, но много по-малко. Дали страдам? Да, но много по-рядко. Дали боледувам? Да, но оздравителния процес е много по-бърз. Защо ли? Защото съм човек, защото съм на път, защото се развивам, защото търся, защото греша, защото почвам отначало, защото продължавам нататък.....

 

между милосърдие и състрадание. При състраданието ние се чувстваме длъжни да страдаме заедно със страдация, а при милосърдието само го изслушваме, помагаме, протягаме ръка, но без да страдаме заедно с него. Благодаря.

мило-сърдни и не се чувстваме задължени да страдаме заедно със страдащите, т.е. няма опасност за се "заразим" от страдание, тогава няма да се страхуваме да се приближим към страдащите и да им помогнем. СТРАДАНИЕТО НЕ Е ЗАРАЗНА БОЛЕСТ.

вместо "съ" с "без" и пак го напиши, бтв незная е граматически неправилно

разбирам. Какво да напиша - безсрадание?

благодаря ти ,че написа всичките тези неща ,защото са много истински .Била съм 16 годишна ,когато пиян шофьор блъсна майка ми ,пред очите ми .На никого не пожелавм ,да преживее това което изживях аз в онзи момент.Видях най-скъпия ми човек ,в локва кръв на асфалта и изпаднала в шок само крещех.Сега съм зрял човек и знам ,че в такива ситуаций ,най-важно е да се запази самообладание и да се мисли трезво .Права си ,че не трябва да товарим себе си с проблемите на другите толкова много,че да ставаме безполезни и за себе си.Не мога обаче да разбера и моя приятелка ,която виждайки кутията оставена в офиса за дарение за трансплатация на друга наша приятелка ,ми казва ама знаеш ли това е доста стресиращо .Да знам,че е стресиращо ,но това са нещата от живота и ако мога по този начин да помогна ,ще го направя ,пък нека хората да се стресерат.Благодаря ти за поста.

Мило-сърце, да седне до теб, да те изслуша, да те прегърне, да ти се усмихне, да ти подаде ръка, да ти помогне с каквото може, но БЕЗ ЕЛЕМЕНТ НА САМОЖЕРТВА. Да помогнеш на твоя приятелка с това което можеш, но не с цената на твоето здраве и живот. Защото тогава хората се страхуват да помагат, защото смята че това ще им коства висока цена. Страданието не е заразно.

това е милосърдие ,никой няма полза от криво разбрано състрадание .

Мога само да изпитвам състрадание към вас - вие изобщо не знаете какво означава думата "състрадание". Егоизма който практикувате няма да ви доведе до нищо добро.

Моля да ми обясниш какво според теб е "Духовност"? Когато отричаш нещо, трябва да предложиш нещо друго в замяна. Моля, готова съм да те изслушам...

Има неща с които съм съгласен и те са свързани основно с правилната ни реакция към чуждото нещастие - да знем къде с какво можем да помогнем и кога трябва, и кога не трябва да се месим в делата на другите. Там нещата са спорни, но що годе ясни.

Има неща , които не мога да разбера ??!
Какво искаш да кажеш с това "Това ме прави силна и мощна енергийно (защото страданието във всичките си видове изтощава и отнема много от нашата енергия). " - в тая връзка , трябва ли да разбирам , че дебелокожието и егозима могат да са ефективни и препоръчителни защити ??!
Аз съм на едно малко по-различно мнение и то е, че сме заобградени от неизчерпаеми източници на позитивна енергия, стига да имаме очи да ги видим, и възприемчивост да се възползваме от тях.

Има и неща с които не съм съгласен и едно от тях е тълкуванието, което се влага в думата състрадание.
За мен състраданието не се изразява в това да страдаш наравно с наранения, а да можеш да разбереш болката която го пронизва и да видиш причините за нея.
Необходимо е, ако искаш да можеш да му помогнеш на човека и да облекчиш страданието му, така както диагностиката е жизнено необходима на лекарите, за да определят заболяването и да назначат правилно лечение.

С две думи - крайно противоречив като послания постинг, за мен лично, така че - без краен коментар :)))

да това са спорни въпроси. Но моето послание съвсем не е дебелокожието и егоизма, не безразличното отминаване и бягство от проблемите, а това, че ако хората знаят че страданието не е заразно, че те могат да помогнат без самите те да се саможерстват и да страдат заедно със страдащия, тогава това ще ги подтикне да се приближат и да подадат ръка. Не си длъжен да страдаш заедно със страдащия за да му помогнеш да облекчи своето страдание. За това правя разлика между думата МИЛОСЪРДИЕ, където според мен се събира всичко за което ти говориш и думата СЪСТРАДАНИЕ

Пиша от мое име коментара на анонимен, защото ми хареса:
В Библията има и: "Милост искам, не жертва", т.е. цялата ти статия се съдържа в това кратко изречение: или се превръщаш в жертва от криворазбрано състрадание, или даваш милост /не милостиня!/.

Лъвът решава сам, той не чака друг да го оправя.
С присъщото си благородство, но и с потенциалната си духовност той намира философско разрешение на един практичен житейски въпрос, над който всички си бият главите. Браво! Много от мотивите в разказаното са ми близки и имам същата нагласа да решавам по този начин проблема за състраданието. Също - и да се радвам с радостта на другия. Удовлетворена съм да намирам съмешленици!

а имаш поглед на Титан. Това,за което пиша е много ново и противоречи на някои религии. Но тези религии ни учат, че е нормално да страдаш и трябва тихичко да си го търпиш. Тази религии стимулират страданието, защото страхливия и страдащ човек е слаб и лесен за управление. Благодря ти.

Светът има две лица и второто е невидимо. А светът в който живеят хората е светът на двуликия Янус. За всяка от думите които изреждаш мога да ти напиша по 10 разказчета. Ужасни. Ужасяващи. Тези думи отдавна са загубили смисъла и съдържанието си. Хората ги използуват с комерсиални цели, или с надежда да изкупят греховете си. Наближава Коледа и грешниците ще покажат състрадателните си лица. Но това няма да ги спаси от огъня който гори душите им.
А думите са ненужни и излишни, защото е казано:"По делата им ще ги познаете!" И Делата нямат нужда от думи, защото думите са СУЕТА!

Трябва повече да четеш, мила victoriavselena.
Избрах никнейм compassion (състрадание и милост) с мисълта, че идвам в този български сайт, за да дам каквото имам: безусловна любов, състрадание и милост и се опитвам да го правя. Някои от мислите ти споделям напълно.
Препоръчвам ти да прочетеш следните постинги:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=397 коментари
http://www.occultism.biz/content/view/689/2/ Състрадание, автор Врана;
и книгата на Далай Лама – „Мъдрост и състрадание”
"Истинските ни врагове са собствените лоши мисли." Далай Лама
Мила victoriavselena, защо да не следваме сърцето си, вместо да го контролираме с твоите съмнителни принципи??? Защото се страхуваме да дадем любов без отплата??? Не съм съгласна с твоя егоизъм и пресметната загуба или печалба на енергия.
С вяра в непресметнатата, безусловна любов: compassion

не е опасно да си милосърден и да помагаш. Не е заразно и не е задължително да срадаш заедно със страдащите. Но помагайте, протегнете ръка. Истински с мило-сърдие.

Как състраданието и милостта, безусловната ти любов се съчетава с това, че без да ме познаваш ми казваш какво да правя "Трябва повече да четеш", как се съчетава с това, че ти дори не знаеш как аз живея и колко чета. Може би ние просто четем различни книги. Ти си прочела определени книги и си избрала да им вярваш. Това ги е превърнало в твоя истина. Но това значи ли, че това в което аз вярвам или това което пише в книгите които аз чета не е истина? Къде тук е твоята Безусловност?
Но ти благодаря за препоръките и в най-скоро време ще ги прочета. Мога след отва да сподял и мнението си.

от книгите, от другите хора, от собствения си опит...
Ти пишеш, че твоите идеи са нещо ново и затова ти отговорих, че ако прочетеш някои неща ще видиш, че те от векове са обект на търсения (в будизма, например). Ти също не ме познаваш и не е необходимо. Но, ако беше видяла усмивката ми и чула приятелската нотка в гласа ми, щеше да отговориш на прегръдката ми с благодарност. Този коментар беше с най- добри намерения, victoriavselena. :))))) Радвам ти се, че мислиш и пишеш за тези неща, вместо да се дрогираш или да се продаваш на улицата... дано повече търсещи като теб хора да има.
Книги и пишещи много....не можеш всичко да прочетеш, но грабнала наслуки (?) нига от равта, четеш и се маеш...това пък какво е? Да вярваш ли? В един от следващите си постинги ще ти отговоря по-обстойно когато търсим Истината, какъв е начина да открием кои са учителите, водачите, съветниците, на които можем да вярваме и защо. (Нямам предвид конкретни имена, разбира се) Аз тук само изказвам мнение...не те нападам :))))))

много повече възможности и вариянти в живота от тези, които ти си описала:
"Радвам ти се, че мислиш и пишеш за тези неща, вместо да се дрогираш или да се продаваш на улицата"
От това което ми казваш е или да си пишеш и да се занимаваме с това или да се дрогирам и проституирам?????
Колко много съжалявам, че не чух "приятелска нотка в гласа ти", но това което чух е самочувствието на жена, коуто е убедена че знае повече от другите и е дошла да ми "отвори очите за Истината" , което предполага, че Истината е само една. т.е. поредния
-изъм.
Благодаря ти, че коментираш, радвам се на тази дискусия, вярвам че знаеш много, че си чела, че вярваш и устояваш това на което вярваш и те прегръщам и приемам точно такава, каквато си. Ще се радвам да разговарям с теб по всичик удобни поводи. Прегръдка.
А що се отнася, че това, което пиша е ново, да ново е, точно защото е различно и учениет на Далий Лама и на други мъдреци. А може би е ново само за мен, казва ли ти някой....