познанието, от което се нуждае един Учител: 

Да се учиш,

ще рече да откриваш онова,

което вече знаеш.

Да правиш нещо,

ще рече

да показваш, че го умееш.

Да учиш другите,

ще рече да ги подсещаш,

че те знаят точно колкото теб.

Всички ние се учим, вършим нещо,

учим другите.

Единственото ти задължение

през всичките животи

е да останеш верен на себе си.

Не само е невъзможно да бъдеш верен

на някой друг или на нещо друго, това

е белег и че си лъжемесия.

Най-дълбоки

са най-простите въпроси.

Къде си роден? Къде е твоят дом?

Къде отиваш?

Какво правиш?

Замисляй се от време на време

върху тях и наблюдавай

Как отговорите ти се променят.

Учиш другите най-добре на онова,

което самият ти имаш най-голяма нужда

да усвоиш.

.....

Живей така,

че никога да не те е срам,

в случай че онова,

което правиш или говориш,

бъде огласено някъде по света,

дори огласеното да не отговаря

на истината.

Още в първия миг, когато те срещнат,

приятелите те познават

по-добре,

отколкото познатите ти

и след хиляда години.

Най-добрият начин да се измъкнеш

от отговорност

е да кажеш: “Нося отговорност.”

....

едно вътрешно ученолюбиво създание,

палавото одухотворено същество,

което е истинският ти Аз.

Не обръщай гръб

на възможните бъдещета,

ако не си се убедил, че

няма какво да научиш от тях.

Винаги разполагаш със свободата

да размислиш и да избереш

друго бъдеще или

друго минало.

от Илюзии Р.Бах