"Каквото и да направиш накрая винаги лошото побеждава "

Тази мисъл го стресна. От както беше останал съвсем сам беше придобил навика да изслушва мислите си. Беше интересно занимание. Никога не бе се изслушвал с такова внимание. Някои от мислите дори му се сториха толкова интересни, че започва да ги записва. Ето и тази мисъл. Изкочи просто така от нищото и го плесна силно през лицето. Заел ролята на страничен наблюдател започна да се анализира.

Нима наистина мислеше така? Ако е така, ако това е което мислеше наистина, тогава чудно ли е, че е толкова отчаян? Та, това си значеше обреченост? Защо ли? Защото той не искаше да бъде лош. Не искаше за побеждава по "лошия начин". Да, наистина той знаеше да бъде и лош. Със сигурно е бил понякога, но сега вече не искаше.  Не намираше смисъл в това. Но ако вътре в съзнанието той вярваше, че за да победи е необходимо да бъде лош, то тогава той се бе обрекал на провали? Та, чудно ли е, че жена му го наричаше "Неудачник", а всяка сутрин от огредалото го гледаше един провалил се тип.

Какво, а? Няма ли начин да бъде добър, честен, почтен, да спазва закона и да победи? Тихите и работни хора като него ги използваха само като магарета, които да теглят каруците на победителите. Победителите се возеха в каруците, а баламите ги дърпаха. Да-а-а, често го бяха наричали "балама", "наивник", "смотаняк", "кютук", "дървена глава", "инатчия" или накратко Глупак. Дори си беше свикнал да се сравнява с образа на "Иванушка-глупака". Такъв си беше  – един добродушен глупак. Да, но Иванушка побеждаваше в своята приказка, а той... не. Дори и един път не бе побеждавал (или поне не си спомняше). Глупаците не побеждават. Те просто си играят на добри и честни. "А така до никъде няма да стигнеш" – го убеждаваха приятелите –тарикати. Те наистина знаеха, успяваха, изхитряваха закона, заобикаляха го, по-големите го прескачаха, по-малките се промъкваха, смелите "акули" го отменяха, а той... просто си стоеше пред него и си го спазваше. Толкова се притесняваше да не наруши някой закон, че стоеше като парализиран. Както ги сменяха ежедневно, откъде да знае какъв ще е закона днес? Е, то закона, си е ясен – силата е на страната на богатите, а парите са в ръцете на мошениците, крадците, измамниците.

Ето това си е доказателството – той никога няма да победи докато е на страната на честните  и добрите хора. Трябваше да направи своя избор – или да изберете пътя на "лошите момчета", които печелят и всички ги обичат и са добре дошли навсякъде или да си остане смотания, глупав, добродушен, честен, провалил се самотник. Тъжно му беше. Много тъжно. Чувстваше се като обречен. Поставен пред избора на живота му – или да предаде себе си и да бъде това, което не е или да се остави на провал. А толкова му се искаше да бъде пример за децата си, да им покаже, че доброто побеждава не само в приказките. Искаше да остане в съзнанието им като добър честен човек, който държи на думата си и я смазва. Искаше да им остави в наследство "златниите" си принципи. Но изглежда, че освен принципи ще може да им остави само дългове. И какво им е златното на  принципите, след като водят до такава забутана дупка. Нещо не работеше както трябва. Или може би той не използваше "инструментите" си правилно. Някъде имаше грешка в системата. Някъде бъркаше.

Ще започне от начало.....

"Злото винаги побеждава"...а може би това да не е толкова вярно твърдение. Може би го бе приел на доверие, без да го провери сам? Може би го бе наследил като един от "златните" принципи на  родителите си? А ако не е така? А ако го подложи на съмнение и си построи нещо ново, свое?

"Злото винаги побеждава", значи за да победиш, трябва да си на страната на злите? Не, не беше вярно. Познаваше един-двама, които победиха чрез добро. Значи  е възможно. Щом поне един път "доброто" е успяло да победи, то тогава "Злото винаги побеждава" не  е неотменен закон? Значи "винаги" не е толкова "винаги" и се превръща в "често", "понякога", "в повечето пъти". А ако е така, то тогава и той има шансове,... не  е обречен,... не е с подписана смъртна присъда... възможно е...

Възможно  е да победи по пътя на доброто. Не е задължително да "предаде" себе си и това, което му е ценно за да спечили и да победи. Възможно е!

Сега оставаше да го докаже на практика, на живо. Да реализира новото си мото:

"По пътя на доброто до пълна победа". Не, той не отива на война, не иска да воюва с никого. Да победи, това значи, че някой трябва да "загуби". Всъщност  победи има за всички. Всеки побеждава своята победа. Поправка: "по пътя на доброто до пълен успех, до осъществяване на всички мечти".

Звучеше му чуждо. Много книжно, банално, дори малко евтино и непостижимо, но.... Иванушка бе успял, а защо да не се учи от него, след като вече той доказа, че не е чак такъв "дурак".

Та нали ни бяха казаха да се учим от книгите (усмихна си се хитричко той), а приказките за Иванушка не бяха ли и те книги...?

историята за "Длъжникът" и спокойно може и да се издаде в една книга! Поздрави и слънчев ден! :)

И аз много искам да издам книга. Знам, че доста хора ще се познаят тук.

Не просто много хора ще се познаят в "Длъжникът", Виктория. Много хора са в "Длъжникът". Отделен въпрос, че не всеки е готов да си го признае дори пред себе си. Пожелавам ти да издадеш "Длъжникът" на книга и да я виждаш в ръцете на напълно непознати хора, които я четат.

попитаха го: за кого свири и той отговори нещо подобно: Когато застана срещу залата пълна с толкова много и различни хора, аз знам ,че някой си са дошли от снобизъм, само защото е модерно и за да ги видят, други са дошли за да придружат някого, но винаги има и няколко души, които дишат музика и... а свиря за тях, за тези няколко човека, които дишат музиката заедно с мен.
Благодаря, на тези, които дишат думите ми, заедно с мен.