2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. rosiela
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Днес, ден след 54-тия ми РД отново сядам пред листа за да порасъждавам и да запиша размислите си, за да мога след това да ги споделя с вас. Обичам да споделям. Това ме прави по-пълна и цялостна. Интересно, че създателя на ФБ е намерил няколко вълшебни думички, които са осигурили популярността и успеха на творението му. Между от тях са "приятел" и "споделям". Илюзията е пълна. Самотата отстъпва назад.
Част от вас знаят, че аз обичам да си контактувам и с "невидимите" същества. Умни са, забавни са, а и те доста успешно запълват дупката, създадена от липсата на достатъчно човешки контакти. Не се оплаквам. Това е действителността. Не всички ме разбират, напротив, в повечето случаи си оставам неразбрана.
Та да се върна на равновесието, уварновесеността и баланса.
Днес се попитах, кое е това, което ще ме връща в действителността и няма да ми позволява да бягам от нея, да се откъсна от нея и да загубя връзката си с нея. Т.е. кое ще ме пази да бъда и остана "нормална" в смисъл да не загубя връзката си със здравия си разум.
Това е един от кошмарите ми, да не полудея, да не изляза от равновесие и да не се объркам в разликата между действителност и фантазии. Защото имам такива, а те често са по-релни от реалността.
Човек, който се занимава с контак с невидимите сили – ангели, висшите сили на светлината и любовта, божествени пратеници и т.н. започва да живее в това пространство и често може да се загуби там, да прекрачи границата и да не може да я премине обратно. Особено, когато работиш сам и без наставник....
А границата е тънка, много от вас знаят това...
Ще бъде жалко, точно сега, когато намерих себе си, да се загубя отново в неизвестността...
Днес попитах "Кое е ще е това, което ще ме предпазва да не премина границата и ще ме връща и измъква назад, когато почувствам опасност? Как се казва това спасително въже?" и ми отговориха точно, ясно и кратко "Уравновеността!"
Да си уравновесен/балансиран, това е да не си позволяваш крайности, да не скачаш надолу-нагоре, да не стигаш до края на пътеката,да не отклоняваш, а да оставаш на пътя...
Балансираността е чудесно качество. Често ме е спасявала. И това не значи да бъдеш "средна ръка човек", не значи да бъдеш "със средни постижения и доходи" и да не можеш да напреднеш и да се развиеш... това значи по пътя на развитието си да не заплащаш прекалено скъпа цена.
Баласираността е качество, което ми позволява да търся пътя "и на това, и на онова", а не се ограничавам с "или-или", да забравя "или всичко, или нищо", да търся пътеката на "и вълкът сит и агнето цяло".
Банлансираността е богатството на опита, на изминалия път, на оптимизма, че може и така, че винаги има изход, че може да се наредят така нещата, че всички да спечелят и да няма загуби...
Да си уравновесен, значи да си разумен, да поемеш премерен риск, да се радваш на успехите си, да позволяваш и други да участват в тях и най-вече да си човек, работещ с екип...
Да си уравновесен, предполага и известна доза скромност – това е да си част от цялото, част от екипа, от човечеството, от света без да има нужда да си най-, най-...
Харесва ми да съм уравновесена, балансирана. Това ми дава и стабилността, която ще ме поддържа по пътя ми през житейския океан, без да правя драми, без да потъвам в "морето на емоциите", без да взимам "колосални решения", афектирана от моментно настроение...
Харесва ми да бъде и в добро и уравнавесено финансово състояние, водещо до финансова стабилност... нямам нужда от падане и ставане, харесва ми плавното и непрекъснато изкачване по височината напред...
Харесват ми и уравновесените отношения с хората, приятните срещи с приятелите... тихите вечери покрай залеза над морето...
Уравновесеността на възрастта, дали е краят на бурната "критична" възраст с топли вълни, депресии и емоционални банжди скокове...?
Дано... Дали навлизам в старостта? Не зная какво е това? Но знам, че се уморих да бъда неуравновесена, разбалансирана... полага ми се почивката на уравновесеността... дано да я постигна сега...
29.7.12 г.
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно