2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Любовта – безсамотно състояние.
Имаше толкова много условия, които трябваше да изпълня и толкова много неща трябваше да бъда и да имам, за да бъда обичана, че превръщаше понятието на невъзможно.
Родителите ме учеха да бъда честна и откровена, да казвам истината, а след като го правех и с това се провалях във връзките си и си развалях отношенията с приятелите си, майка ми добавяше „Да, ама хората не обичат такива”. Това ме поставяше пред дилемата да бъда това, което ме учат в къщи или да бъда това, което хората обичат. Да повярвам ли на твърдението„Хората обичат подмазвачите, лицемерните, мошениците. Само такива се издигат, правят кариера, стават известни и приети в обществото” и да стана такава или да повярвам и да се откажа от кариера, издигане, от това да бъда обичана и прета от хората и да остана вярна на себе си? Избрах второто. Останах вярна от себе си, повярвах, че хората не обичат такива като мен и се изолирах. Сама се изолирах. Толкова бях убедена, че хората не обичат такива като мен, че е невъзможно да ме обичат, че направих достъпа до себе си невъзможен. За да не ме помислят за „лека” (а мъжете обичат леките) се правех на „тежка”, т.е. трудно достижима. Достъпът до мен бе затрупан с толкова много условия, че беше почти невъзможно да го преминеш и да стигнеш до мен. Та нали и аз самата трябваше да отговарям на толкова много условия за да бъда обичана, то и аз самата поставях толкова много условия за да обичам и приема някой около себе си.
Точно като в приказките, за да „получи ръката на принцесата”, принцът трябва да премине през поредица от изпитания, които стават все по-сложни, трудни и неизпълними. И само един по някакво чудо и с помощта на свърхсили успява. Т.е. условията не са по силите на обикновен човек и трябва накаква свърхнамеса . Трябва да си свръхчовек за да преминеш нечовешките изпитания. Да, но това е във приказките, а аз в своя живот срещах само хора с човешки възможности и те естествено не издържаха на изпитанията и отпадаха. И аз си оставах необичана, неприета, неразбрана, самотна.
Докато не проумах, че аз не допускам хората до себе си. За да бъда обичана,трябва да съм готова за обичам, да разбера че ми е важно, много важно да съм обичана и да обичам. За да бъда приета, трябва да приемам аз. За да бъда разбрана от другите, трябва първо да се разбера коя съм аз. И това разпръсна самотата. Просто е остана нищо от нея.
Първо тръгнах на път към себе си. Исках да разбера коя съм аз. Направих си ревизия, намерих неща които ми харесаха и други които не толкова. Но това, което намерих в себе си бяха предимно мнения, твърдения, думи на други хора, а не мои. Аз се бях превърнала на творение на някой друг или по-точно други. Тогава реших, че ще се създам отново. Такава каквато аз харесвам и обичам. Ще наредя отново себе си, като мозайка, с много търпение и любов. Цветна, шарена, бляскава, палава, весела. Сътворена от мен за мен. Отне ми години, още съм по средата на пътя. Често виждайки колко още имам да чистя и творя се отчайвам, но бръщайки се назад и виждам разултатие се изпълвам отново с желание за работа. Запретвам ръкавите и ... напред.
Днес, знам какво е това любов, знам какво искам от живота, каква е моята цел, знам какво е щастие и какво ме прави щастлива. Знам какво ми е важно, какво ценя и какво искам да имам в живота си. Важно ми е да съм радостна и ето че вече се смея много по често отколкото се ядосвам, важно ми е да съм усмихната, за това около себе си имам хора на които ми е лесно да се усмихвам. Важно ми е да съм щастлива и да правя хората щаствили – намерих си такава професия, изучих я и я практикувам. Важно ми е да обичам и да бъда обичана – родих си две деца и любовта е вече тук у дома. Вече ми стана важно да бъда обичана и да обичам все повече и повече хора. Жадна съм за още любов и внимание. Открих блог. Получавам и давам от своята любов. За сега само виртуална, но истинска. Но, както вече писах липсват ми вашите погледи. Замислям се да организирам курсове и на живо да предавам и получавам любовта на хората.
Знам, че това вече е възможно. Защото престанах да вярвам на твърдението, че хората не обичат такива като мен. То е чуждо, не е мое. Аз си построих собствено – Много лесно е да ме обикне човек, точно толкова лесно, както аз обиквам хората.
И това е рецептата против „болестта” Самота – да се опознаеш, да се откриеш, тогава ти става много интересно сам със себе си. Обикваш се , откриваш колко е лесно да се обикнеш, колко е лесно да те обикнат и започваш една по една да смъкваш всички свои защити и прегради. Нямаш нужда от изпити и изпитания. Пътят към твоето сърце е открит и в двете посоки. И тръгваш на път...от себе си, към себе си и от там навън към хората. На добър път. И попътен вятър.
Четвъртък, 18 Март 2010, 23:22 ч. | Нови...
Нов сексскандал попари Уудс 20 март 201...
17.10.2008 10:29
http://svetelinka.blog.bg/viewpost.php?id=244501
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно