2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Днес във ФБ прочетох:
"....Oпитай да помолиш онова, което те натъжава да си тръгне, да те освободи."
И аз реших да освободя миналото си... това, което ме натъжава в него е самото то и това че е минало...
Мъката от миналото ме натъжава, защото я помня, а радостта от мъката ме натъжава, защото вече е няма...
Как се освобождава минало? С бъдеще? С настояще...
В същия материл Михаела Петрова пише...
ето така: Благодаря, освобождавам те... просто опитвай - все едно имаш една бутилка с мътна вода и започваш да наливаш в нея чиста вода, докато постепенно мътилката, горчилката, тъгата се разтворят и изчезнат от внесената чистота. Благодарността, дори и за неприятните обстоятелства е една от най-мощните и силни енергии. И в такива моменти си спомняй онова, което Ричард Бах беше казал в "Илюзии" - не съществува проблем, който да не ни носи подарък. Ние търсим проблемите, защото имаме нужда от техните дарове. Призови състраданието, призови благодарността и просто остави тези енергии да си свършат работата..."
Носталгията по хубавите дни ме изпълва с болка и тежест и аз не искам да си я спомням, защото се натъжавам. Знам,че няма как да се върне и тази невъзможност ме изпълва с неописуема мъка. Подтиска ме. Затваря ме. Приключваме...
Ако е било толкова хубаво, защо да не може да се повтори? Защо вече няма да бъдем така млади и безгрижни? Защо всичко, което ми е било толкова ценно тогава го няма и сега? Защо хубавите неща от живота ми си отиват и то често без предупреждение? Просто напускат. Заварват ме толкова болезнено неготова...
Усещам, че съм се вкопчила здраво, толкова здраво в хубавите моменти от миналото, защото не вярвам, че може да ми се случи нещо подобно и в бъдеще. Няма как да преживея нещо подобно. А и трябва ли? Трябва ли нещата да са същите?
Да се науча да се разделям, да пусна реката на живота през себе си. Всяка вечер да се разделям с деня, защото само така ще дойде следващия...
Потече... живота потече... заслучва се толкова хубаво... премивава през мен и самия поток ме гали и радва. Движението на течението ме радва и милва... заживя...
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно