Под водата също беше весело. Песъчинките играеха на криеница между водораслите. Рибите ги наблюдаваха мълчаливо, без да издават скривалищата им. Най-нежелан беше октоподът. Какъвто беше голям и се придвижваше тромаво, разбутваше водораслите и разкриваше и най-скришните им места. Но песъчинките не се сърдеха, просто започваха играта отначало.

Нашата весела Песъчинка веднага се включи в играта и започна да се забавлява с всички наоколо. Изведнъж водата се раздвижи по-бързо, водораслите се разлюляха силно, рибите се насъбраха на групички. Явно ветровете горе се бяха развихрили в бурята. Сетила се за Вятъра, Песъчинката веднага си спомни как е стигнала до тук и накъде беше тръгнала. Приближи се до старите риби с дълги мустаци и ги запита за Голямата скала, която преди много време е била Малък остров. Както се сещате, рибите не можеха да й отговорят, и за това, мълчейки, й посочиха пътя с опашките си. Изглеждаше, че има още много път и Песъчинката се замисли как може да стигне дотам. Както се чудеше, забеляза малка червена рибка. "Весела и палава, точно като мен. Сигурна съм, че ще ме разбере и помогне" - помисли си Песъчинката. Приближи се до нея и й разказа за любовта си към Принцесата, която още не познаваше. Рибката се развесели още повече и се доближи съвсем за да може Песъчинката да се качи на гърба й между люспите, да се задържи здраво, без да й пречи да плува бързо.

Пътешествието с рибката беше забавно почти колкото това с Вятъра. Плуваха много време, докато най-после забелязаха сянката на Голямата скала. Песъчинката се плъзна леко от гърба на рибката, тя й замаха с червената си опашка и побърза да се върне при родителите си.

Голямата скала се издигаше от дъното на морето високо, високо нагоре и дори се подаваше малко над водата по време на отлив. Отлив е времето, когато морето се отдръпваше назад и разрешаваше на по-ниските скали да показват върховете си над водата. Много мидички и водорасли използваха, че понякога морето е разсеяно и се промъкваха през вълните и оставаха на брега, докато то се сетеше и пращаше прилива да си ги прибере.

Поглеждайки към Голямата скала, Песъчинката се почувства мъничка и нищожна. Само силната любов й даде смелост да се приближи и с тънко гласче да се обърне към Голямата мрачна скала. Разказа й за Принцесата с дълги златни коси и с малка коронка в тях, за красотата й, за мечтата си да се срещне с нея и да я накара да я забележи и сред всичките малки песъчинки по света да избере и обикне точно нея. Разказва й дълго, дълго и за това, как бе стигнала дотук да моли Голямата мъдра скала за помощ. Когато най-после свърши разказа си, й се стори, че цялото море е примряло и я слуша. Огледа се наоколо и после бавно вдигна поглед към върха на Голямата скала. Тя не помръдваше и не даваше с нищо знак, че беше чула разказа й. Песъчинката се уплаши, че може би скалата е толкова стара, че вече е оглушала. Какво й оставаше да направи сега? В каква посока да търси? Кой можеше да й помогне? В този край на морето тя не познаваше никого.

От пукнатините на Скалата се посипаха малки камъчета, които вълните непрекъснато откъртваха от Голямата скала и тя все повече се смаляваше. Тези камъчета бяха живели през целия си живот като част от Скалата и знаеха почти всичко за нея. Чувайки вълнуващия разказ на Песъчинкатате, решиха да й помогнат. Кимнаха й леко да се приближи и й зашепнаха тихичко. Разказаха й за това, че Скалата не винаги е била мрачна. Преди много, много време тя е била малък весел остров. Всяка сутрин се срещала със Слънцето и се разделяла с него чак привечер. На острова растели много тревички и цветя, които я правели весела и приказлива. Най-различни кораби минавали покрай острова, някои дори спирали. Имало такива, които се плъзгали тихо като сенки през нощта, а други преминавали с весели песни и знамена. Било много забавно да се наблюдава бой между корабите, но тогава те вдигали много шум и Скалата се мръщела. По време на голямото земетресение, когато Океанът се надигнал и я залял, той я превърнал от Малък остров в Голяма скала. Оттогава тя все тъгувала за Слънцето и неговата топлина, за тревичките и тяхната гъделичкаща нежност.

Песъчинката веднага обикна Скалата. Тя вече не изглеждаше мрачна, а тъжна. От мига, в който беше чула за Красивата принцеса и опознала любовта, тя разбираше и тъгата на другите влюбени. Може би и скалата усети съчувствието на малката Песъчинка и някак си се смекчи и поприведе към нея. От пукнатините на Голямата скала се разнесе скърцащ шепот. Един мъдър глас се промъкна до Песъчинката и дълго и подробно й заобяснява как може да намери принцесата. Това беше дълъг път, с много опасности, който продължаваше много, много време.

Песъчинката се натъжи, седна до Голямата скала и се разплака. Не мислете, че песъчинките не могат да плачат. Просто техните сълзи приличат на капките солена морска вода и затова остават незабелязани. Тя се беше надявала да намери бързо пътя до Принцесата, да я срещне и да й отдаде цялата си любов, а Голямата скала й предлагаше дълъг, опасен и несигурен път.

Но, както всички знаем, малките песъчинки не могат да тъгуват дълго, особено ако са като тази малка влюбена мечтателка и пътешественичка .

"Защо пък не?" - каза си тя и тръгна да търси подходяща мида.

Сигурно сте любопитни да научите какъв беше планът на скалата? Около скалите в тази част на Океана имаше малки красиви мидички, почти като тези от кофичката на Детето. Когато малка песъчинка успееше да влезе в една такава мида, след много, много време тя се превръщаше в перла. Често под водата слизаха ловци на перли - това бяха мъже, които можеха да се гмуркат в дълбокото и да задържат дълго въздуха в дробовете си. Те събираха мидите и ги отнасяха на брега. Там техните помощнички отваряха черупките и измъкваха перлите. С тези красиви перли се украсяваха бижута и за това търговците бяха готови да заплатят добре за тях. Но това го знаят всички и не беше никаква тайна. Това, което Голямата скала разкри на Песъчинката, беше, че .... принцесите много обичат перли.

Ето защо песъчинката веднага тръгна да търси подходяща мида. Трябваше да намери поне малка пролука в черупката й, за да може да се вмъкне в дома й. Търси дълго. Повечето миди бяха затворили плътно вратите и прозорците си. Не всички бяха готови за нови запознаства, приятелства или просто за ранни гости. Песъчинката продължи с търсенето си, нали Голямата скала й каза, че това е единственият начин да стигне до Принцесата и тя да е забележи. Наведе се под една по-малка скала и там откри една самотна мида. Беше се отделила от другите и понеже беше сигурна, че е сама, се беше отпуснала върху водата, спокойно отворила черупката си за сутрешното проветряване. Песъчинката се промъкна тихо, но и кой би обърнал внимание на една такава малка песъчинка. Използва лекото раздвижване на водата и... скочи през пролуката в черупката.