2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Цената на признанието
Днес реших да се освободя от нуждата ми да бъда призната, да получа признателности и благодарност от околните и се почувствах най-свободния човек на земята.
Защо ли? Защото съм плащала висока цена само и само да получа внимание и признание от околоните. За да получа похвала от мама и тати в детството съм премълчавала, когато ме боли, падала съм, била съм болна и съм съм мълчала. Правила съм се на герой. Защото героите ги обичат повече. За да получа комплимент, благодарност, похвала съм била всичко, но не и себе си. Правила съм неосъзнати и осъзнати компромиси. За да спечеля нечие приятелство съм се изменяла, премълчавала. За да получа повишение, признание от шефа си нарушавах моралните си ценности, защото това, което той мисли за мен бе по-важно от това, което аз мисля за себе си. Просто суета.
Нищо, няма страшно, ще ми мине, ще отмине. Да отминава, но идва ново и нови и още други поводи да предам себе си за да получа призание от другите.
Оплаквах се от предатели в моя живот, но аз предадох себе си първа.
Оплаквах се, че ме изоставят, но аз изоставих себе си първа.
Обвинявах, че ме лъжат, но аз бях тази, която лъжех себе си и другите, като казвах, че всичко е наред и се справям чудесно с живота.
Страдах, че не ме обичат, но аз първа престанах да обичам себе си.
Болеше ме, че близките ми са против мен и ме нараняват, но аз първа се самобичувах за да доставя удоволствие на другите.
Подигравките на другите се забиваха в сърцето ми, но аз бях готова първа да се надсмея на себе си по най-жестокия начин.
Цинизъм, самоцинизъм, самокритика, самоунижение, отстъпки, отстъпки, отстъпки ..... до като стигнах до ръба на пропастта ... няма на къде... но пак се предадох, поставих другите пред мен и паднах. Полятях надолу...
Но отново мълчах. Героите не викат за помощ, справят се сами. Героите умират в мълчание. Героите страдат, но не предават другите, само себе си. И аз бях останала сама. Нямаше други, всички останаха там горе. Сама... И тогава в тишината на самотата се огледах и видях счупената броня на моята гордост и суета. Не бях вече герой. Моето его мълчеше.
И там от дъното на пропастта се провикнах и пропях – песента за моята вяра, за това, което съм аз, за това което обичам, за това за което мечтая. Това съм аз. Без капка цинизъм, шовнизъм, феминизъм, героизъм, расизъм и друг подобен –изъм, който води до просто фанатизъм. Освободих ги всичките.
Аз съм обикновена жена, майка на своите деца, дъщеря на своята майка, сестра на своята сестра, приятелка, съседка, позната, непозната.
Признах себе си, пред себе си признах и вината своя пред себе си – простих. Простих се със своя героизъм и простих си своята суета, желанието да бъда харесвана, обичана, хвалена, призната и внимание да привличам, Обичам го, признавам и ще продължавам го правя, но без да плащам аз цената и да се променям за това. От днес оставам си такава, без броня, без маска, истинска, свободна, ясна.
11.03.2008 13:36
имаш повод да празнуваш живота си.
11.03.2008 14:30
11.03.2008 14:51
Отхвърляки нуждата от удобрение от околните ти всъщност търсиш удобрение от най-важния човек - себе си - тогава това не е ли същото, от какво си се отказала тогава?
Анонимен :)
11.03.2008 14:55
свиркай си и да не ти пука.
24.05.2011 01:22
24.05.2011 03:44
24.05.2011 03:49
24.05.2011 04:53
24.05.2011 09:34
24.05.2011 14:53
24.05.2011 15:20
24.05.2011 15:32
24.05.2011 15:36
25.05.2011 17:57
25.05.2011 18:05
25.05.2011 18:05
25.05.2011 18:06
25.05.2011 18:38
28.05.2011 12:11
28.05.2011 12:23
28.05.2011 12:25
28.05.2011 12:37
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно