Заобикалящите ни възрастни са привлекли вниманието ни и са вкарали в ума ни информация посредством повто­рение. Именно по този начин сме научили всичко, кое­то знаем.

Използвайки вниманието си, ние сме изучили цяла ре­алност, цял сън. Научили сме се как да се държим в обществото: на какво да вярваме и на какво - не; кое е приемливо и кое - неприемливо; кое е добро и кое -лошо; кое е красиво и кое е грозно; кое е правилно и кое - неправилно. Всичко вече е там - цялото това знание, всичките правила и представи за това как да се държим в света.

В училище сте седели на малко столче и сте слушали внимателно на какво ви учи учителят. В църквата сте внимавали какво ви казва свещеникът или проповедникът. Същото важи и по отношение на мама и татко, братята и сестрите: всички те са се опитвали да привлекат вниманието ви. Ние също се научаваме да привли­чаме вниманието на другите хора и развиваме почти непреодолима потребност за внимание. Децата се съ­ревновават за вниманието на родителите си, на учи­телите си и на своите приятели. „Виж ме! Виж какво правя! Ей, аз съм тук!" Нуждата от внимание става мно­го силна и продължава в зрелостта. Външният сън приковава вниманието ни и ни учи на какво да вярваме, започвайки с езика, на който говорим. Езикът е кодът за разбиране и общуване между хората. Всяка буква, всяка дума в езика е споразумение. Наричаме това страница в книга; думата страница е споразумение, което разбира­ме. След като сме разбрали кода, вниманието ни е прив­лечено и енергията е преминала от един човек в друг.

Дон Мигел Руис