2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Има различни видове тормоз – физически, сексуален, словесен. Но има и още един, който е много популярен, но рядко се определя като тормоз – тормоз чрез мълчание.
Ние сме свикнали под насилие (тормоз) да разбираме някаква активно действие –физическо или словестно. Но има и пасивен тормоз. Ние можем да нанесем щети както със своето действие, така и със своето бездействие. Както със своите думи, така и със своето мълчание.
"Наведена главица сабя не сече" или "В затворена устица – муха не влиза" за доста популярни поговорки, а също и често са ни учили да премълчаваме, да остъпим да оставим нещата да пропреминат или за да не "избухнем", да чакаме на нас да ни попремине. И затова сме свикнали да решаваме някои наши проблеми с мълчание.
"Отмини простака с мълчание"
Мълчанието е знак за съгласие.
Мълчанието е слабост.
Мълчанието е безразличие.
Мълчанието е злато.
Мълчанието е бизнес стратегия
"Когато мълчиш печелиш две неща – да чуеш нещо умно и да не кажеш нещо глупаво".
Прегледах в интерент - много е казано за мълчанието. То се използва и като лечебна терапия, за успокояване, за концентрация, за уединение, за примирение, за безразличие, скука. Много от нашите чувства намират израз в мълчанието.
В Укипедия е написано:
Мълчанието или още безмълвието е липса на реч и на произнасяне/издаване на звуци, което предизвиква тишина. За тиха се смята среда, в която ако има звуци, те са под 20 децибела.
Това за което искам да напиша днес е за мълчанието при комуникацията между хората, използвано като форма за наказание. Когато мълчим за да накажем другия. А го правим. Често го правим. И срещу децата си го правим. Заплашваме ги "Ако не правиш това, няма да ти говоря". Чудесен начин за манипулиране. Друг модел за наказание в група е когато учителката казва "Днес няма да разговаря ме с ..., защото той е направил беля"- проява на групов бойкот. Особено в ранната ни възраст това е жестоко наказание. Да си заобиколен от хора, които се правят че не те виждат, не те забелязват, не говорят с теб. Такива случаи се отразяват трайно на психиката ни. В съпружесвото също използваме често мълчанието. Наказваме другия без дори да му дадем обяснение за това. Например съпругът се прибира от работа и съпругата му мълчи. Той я пита нещо – мълчание. Отново се обръща за обяснение и това което получава в отговор е "Ти си знаеш за какво!" Да, но той често не знае, не се досеща, няма представа. За това се обърква, не знае къде е сгрешил, как да реагира, какво да направи, какво да каже и започва да се тормози. Но това което среща е стена от мълчание.
Да мълчанието е стена, което ние издигаме между себе си и другите. Най-често го правим от страх, за самозащита. Затваря ме се в мълчанието си. Но другата страна? Как тя приема това?
Когато казваме на детето си "Няма да разговарям с теб", често го правим от безпомощност, не знаем как да се справим със ситуацията и се скриваме зад мълчанието си. Но това, което искам да ни е ясно, че ние наказваме другата страна за нашия страх.
Когато се крием зад мълчанието, ние нанасяме щети върху човека отстреща. НИЕ ГО ТОРМОЗИМ. И това се нарича – ТОРМОЗА НА МЪЛЧАНИЕТО. И той оставя дълбоки следи у другия срещу нас.
Ако се решим да бъдем смели, да не бягаме и да не се крием зад стените на мълчанието, да не прекъсваме връзката, а да проговорим, да обясним, да изслушаме ,да разберем и ние другата страна– тогава ние отново посторяваме моста между двамата. При това положение може да стигнем до разрешение, до развръзка, доподобряване на комуникацията.
Аз самата имам нужда от мълчание, ежедневно правя медитация и в тази вътрешна тишина си почивам, събирам енергия, информация, научавам много неща за себе си и света около мен. Но хората около мен са информирани за целта на моето мълчание. То не е форма за наказание, а форма за себе опознаване и творчество. За добра комуникация трябва и да замълчим за да изслушане другата страна. Не бива да отиваме до другата крайност на безкрайни словестни потоци. Това, което искам да кажа е, че когато мълчим и другата страна не знае каква е причината – това е тормоз.
Не тормозете себе си и околните с мълчание
Мълчание и безразличие бойкот от всички на всякакви избори за всичко ..само така ще си отедат без думи тези от"елита"!!!
Мълчанието е повече от злато !!
дори комунистите признават мълча и получи отличен .....
Ей хора и мълчанието е вид протест защо сега тези полицаи не подкрепиха учителите докторите и инженерите а мислят само за себе си ами ще мълчим то и да говорим файда йок!!!
когато тръгва да наказва !
Изписва му такива вежди ,
че не е за разказване !
Патньор по трудна съвместимост ,
ядът и вкарва го във роля ,
властта и , непоколебима
''наказва'' го на воля !!!
А той , направо се разнежва
от свободата подарена .
Без изстрели и без сражение ,
с една , единствена ранена....
По навик бързо се изнизва ,
играе роля на неискан ,
а само неговата риза ,
на стола хвърлена е истина .
Днес много добре си изкарвам в твоя интересен блог! Благодаря ти , хубава почивка от мен в неделята !
03.12.2010 19:56
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно